apropo

ЗАСЕГА Е ТРУДНО ДА СЕ КАЖЕ НА КОЕ МЯСТО В БЪЛГАРИЯ се класираме на брой клошари на глава от населението, затова деветимата, установени от статистиката, ги приемаме като даденост. Интересно ни е обаче по какъв адрес са ги преброили и как са установили професията им клошар. Ако ще се води някаква политика по отношение на клошарите е хубаво да им се знае точната бройка. Че даже на отчет да се водят, а защо не да им върви и трудов стаж за пенсия. Тяхната работа е не само непривлекателна, но ненормирана. Работят по 24 часа в денонощието, никакъв синдикат не ги защитава, никой не им дава вредни и т.н. Едно общество освен по други признаци, се самоопределя по отношението към клошарите. Тия нашенци, които са ходили на екскурзия в Париж разправят, че тамошните клошари са жива атракция. Туристите се скъсват да ги снимат, особено японците, където си нямат такива. Остава и ние да чакаме някой да дойде в Перник и да поиска да фотографира месните клошари като символ на едно динамично и несигурно време. Засега само деветима могат да влязат в кадър, а в бъдеще – доста повече...
ПРИСЪДИТЕ НА СЪДА НЕ СЕ КОМЕНТИРАТ ПУБЛИЧНО, ОБАЧЕ НА УМ МОЖЕ. Да приемем че нашите разсъждения са на ум. На пернишкия бизнесмен Венци Йорданов му дадаха цели десет години затвор заради икономически работи. Много или малко – не гадаем. Смеем обаче да попитаме колко се дава за убийство, и то умишлено. Защо напоследък не сме срещали по-строга присъда за далеч по-чудовищни престъпления? Или може би десетте години му ги дават, щото е почти сигурно, че горната инстанция ще ги отмени или поне намали. Ако е въпрос да се направи пиар с тежка присъда – да почнат да дават на всеки, влязъл в съда, от десет нагоре, па независимо накрая колко ще му оставят.