Апропо

КОНСКИЯТ ВЕЛИКДЕН ОТМИНА САМО С НАПОМНЯНИЯ ЗА ТЕОДОР ТИРОН и за кушиите, дето били едно време. Големият доскоро християнски празник вече може да се побере в една каруца, теглена от дръгливо конче. Какви ти кушии, какви ти народни веселби? Само Долни Раковец се отчете подобаващо, дали заради наличието на коне, дали заради ентусиасти, дали по инерция? Като цяло обаче Тодорица си беше празник на именяците. Конете престанаха да го празнуват поради факта, че влязоха в Червената книга на изчезващите видове. Иначе не може и да е. По селата има повече джипове с по двеста коня, отколкото живи коне. Един кон с каруца струва повече от голф двойка с лети джанти. Да храниш това чифтокопитно е все едно да издържаш студент в чужбина. Въобще масрафът по истинската кушия са като да организираш кръг от Формула едно. Днешната Тодорица се прави на летището в Божурище. А Свети Теодор Тирон е закрилник на изчезващото животно кон.
ПЕНСИОНЕРИТЕ МНОГО СЕ БИЛИ УПЛАШИЛИ ОТ НОВАТА ДВАЙСЕТОЛЕВКА, та даже не искали да я вземат. Гледали я като четиридесет на цяло. Ами тогава да не им я дават. Нека банките пробват първо с бизнесмените, дали те няма да откажат. Да се радват, че все още им дават шарени хартийки, понеже тая екстра е на изчерпване. Тъпа работа. Как така се случва, та все пенсионерите ще са опитни мишки в паричния обмен? Възрастните ли въртят най – сериозни обороти, та новите пари първо при тях ще отидат? Вярно, че повечето са свикнали на Тодор – Живковите пари, та всяка друга хартийка им се вижда като юбилейно издание, обаче ще отвикват. Щото се задават времена, когато всеки лев ще им се струва съмнителен поради липсата на каквито и да е финикийски знаци. И да помнят фискалната приказка на министър Дянков :”Юбилейни пари – за черни дни.” Друг е въпросът, че и юбилеите ни вече не струват двайсетачка на цяло...