апропо

ПЕРНИЧАНИ ТРЯБВА ДА ВДИГНЕМ РЪЦЕ КЪМ НЕБЕТО И КАТО ЕДИН да се помолим да прати Господ малко дъжд, ако може повече. Такова прашище по улиците не е имало и през турско време. От природа ли е, от кюмюр ли е, от автомобили ли е – не е толкова важно. Важното е, че градът е посивял като Батановци, докато работеше циментовия завод. И най-гадното е, че спасение няма. Нито водоноски решават проблема, нито метачки, нито еколози. Само Господ да разсее прахоляка и от въздуха, и от улицата, и от дробовете ни. Просто не са нужни никакви измервания, за да се установи очевидното. Достатъчно е само да се приближиш до някоя кола с пернишка регистрация и да се подпишеш върху ламарината, за да се установи по контраста колко дебел е слоят прах, който в последното денонощие се е натрупал върху любимия ни град. Ако ще се въвежда някаква социална услуга за перничани това трябва да е безплатна автомивка веднъж седмично за всеки, който си плаща редовно данъците.
В ЧУЙПЕТЛОВО ВЗЕХА ВТОРИ ФЕВРУАРИ ЗА СЕРИОЗЕН ПРАЗНИК и си го заплюха като селски събор. Много правилно! Адмирации заслужава идеята да се възстанови традицията, която е дала името на това китно село. И друг път сме апелирали за ползата от втори февруари като ден на истинската мъжественост, а не на обратната такава. И бас държим, че догодина, живот и здраве, празникът на Чуйпетлово ще стане национално събитие и ще отнеме славата на Горна баня като място за масово мъжко поклонение. Още повече, очертаващият се паметник на петела ще напомня за гласността, с която прославяме своите успехи по четирите краища на Родината. Ето как от един доскоро несериозен втори февруари може да се изгради символ, доста близък с други емблеми на пернишкия край.