АПРОПО

ТАЗИ ГОДИНА КРЪСТЪТ НА БОГОЯВЛЕНИЕ СЕ РАЗИГРА РУТИННО. След скромно наддаване само между двама, обикновен човек от народа го прибра временно в къщи срещу 150 лв. Съперничката му се отказа от надаването на 142 лв. Така пернишката църква изпълни традициония ритуал по бързата процедура и без много емоции. Въобще Йордановден протече доста скромно, с по-малко наплив и размирици. Това е учудващо на фона на пропагандата, която се хвърля в прослава на големия християнски празник. А може би народът вече се измори да празнува, щото празник значи ядене, пиене и куп други разноски без никаква възвръщаемост. Новогодишните кьорсофри бяха съвсем скоро и споменът от тях още държи влага, та Богоявление мина леко на заден план. Вероятно обаче има и друга причина – днес е Ивановден – доста по-масов като семейно мероприятие и доста по-носещ на пиене. Отгоре на всичко е петък, та денят на майстора ще си дойде баш на мястото.
НЯКОИ ТЪРГОВЦИ ВЗЕХА ДА СЕ ПРЕСТАРАВАТ. РАЗБИРА СЕ В УЩЪРБ на клиента. Чули – недочули за някакви забрани на найлоновите торбички, взеха вече да ги дават с пари. В някои магазини слагат между две и пет стотинки горница за пазаруваната стока, сложена в найлоновата сгода. И на всичко отгоре въобще не питат клиента иска ли торбичката или не. Направо му чукат цената на касовия апарат и му връчват бележката да си прави сам салдото. Явно настъпва време разделно и по отношение на тази напаст. Става дума за торбичките, не за търговците. От една страна – добре е да ги намалят, щото околната среда заприлича на нищо. От друга страна обаче разглезеният потребител, свикнал да влиза с голи ръце в магазините, трудно ще възстанови бабината традиция да се ходи в магазин с пазарска чанта. А оная идея за разградимите торбички е вятър те вее на бяла кобила...