Апропо

БАНКОМАТИТЕ В ПЕРНИК ВЕЩАЯТ ДЕФЛАЦИЯ. В ОТЧАЯН ОПИТ ДА ИЗТЕГЛИ заплатицата си , наш човек установи тревожен факт – поне една трета от машинките за пари в центъра не пускат нищо, а останалите вместо традиционните досега двайсетачки са се изхитрили да дават двойно по- евтините десетачки. Което на банкерски език би трябвало да значи, че париците стават все по- скъпи за който ги има. Това от друга страна обяснява и защо за десетина лева могат да те пребият и оберат- пари са си . Думата ни обаче беше за дефлацията. Масовизирането на нисколевовите банкноти може да е признак, че високолевовите все по- трудно ще посещават джобовете ни. Ще влязат във Виолетовата книга на изчезващите парични знаци. Така бавно и полека кризата ще ни върне там, откъдето тръгнахме преди двайсетина години- със заплати от двеста лева и с най- много два лева джобни. Тогава обаче нямаше банкомати, които да ни предсказват тъмното бъдеще...
НЕ СМЕ СИГУРНИ ДАЛИ ПЕСЕНТА „ВЕТРОВЕ” НА ЛИЛИ ИВАНОВА ВСЕ ОЩЕ й е разрешена от съответния композитор, обаче сме твърде сигурни в друго- че бая ветрове духат в главите на някои местни бизнесмени. До такава степен духат, че направо веят мисли за вятърни генератори. Идеята за ток без пари е раждала и други изобретения- например да си закачиш електроинсталацията директно за жиците с помощта на две метални куки или да си шунтираш електромера с мостов проводник. Имаше времена, когато тези постижения на изобретателската мисъл бяха почти масова практика. С ветрогенераторите нещата стоят малко по- иначе. Да правиш пари от вятъра значи освен да имаш много пари за съоръженията, да има и много вятър. А нашите бизнес начинания си ги знаем- правиш вятър на управляващите, докато докопаш кредита, а после- вятър те вее на бяла кобила. А тия, които дават парите, да си купят билет за концерт на Лили Иванова, без гаранция, че ще чуят „Ветрове”.