апропо

И КУЧЕТО Е ЧОВЕК. ЯВНО ПОВЛИЯНИ ОТ ЕФЕКТНИЯ ПОДАРЪК, който руският премиер Путин получи от българския си колега Борисов, вече започваме да се отнасяме с респект към четириногия приятел на човека. Оня ден било убито ловно куче в Студена. Вярно, новината щеше да е по-ефектна, ако куче беше убило човек, но и това е нещо. Щом полицията му отделя толкова внимание – струва си. Поради липса на приятели, все повече се ориентираме към кучетата и жалим за тях по същество. Цялата история е прекалено грозна, за да я иронизираме, обаче си трябва и превенция. Изводът от студенската история е, че кучето трябва да се пази, щото без него по-често се обират домовете, по-дълбоко скърбят собствениците му и по-здраво загазват убийците. Както в първобитното общество ловното куче е призвано да носи храна на стопаните, така и днес. Затова е обяснима жалейката, с която се увековечава паметта на едно добро куче.
ВСИЧКО СИ Е В РЕДА НА НЕЩАТА. СЛЕД ДВЕ РАКИИ се вадят два ножа и който превари. Така двама приятели от чашка на чашка пипнали хладните оръжия и единият се оказал по-бърз. Правилно е казал народът, че ракията не прощава. По-добре и полицията да не прощава. Не само на ножаря, но и на оня, който им е дал ракията. Скучното понятие битов алкохолизъм се изпълва със зловещо съдържание точно в такива моменти – на чаша с приятели.
В НАШИЯ ГРАД ЗАПОЧВАТ ДА СТАВАТ ЧУДЕСА. От вчера активно се разтуря ламаринена постройка, която се намира на пъпа на Перник, в двора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски”. Някои си задават въпроса да не би да я е снимал хеликоптерът на НАП, та да са подкарали чорбаджията. Други предполагат, че на освободения терен утре може да се вдигне МОЛ. Ето докъде води несебърският пример. Човек не знае кога ще осъмне без покрив над главата.