апропо

В РАДОМИР СНИЖАВАНЕТО НА ВЪЗРАСТТА НА ДЕТСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ се развива с такива темпове, че вече отива към люлката. 12 и 13-годишни хлапета оня ден направили приличен тараш на човек, който може да им се падне прадядо. Добрата школа си личи отдалече. Невръстните дечурлига са вече обиграни в занаята и уверено може да се твърди, че утре няма да мислят за препитанието – своето и на околните. Даже диплома им не трябва, ни за основно, ни за средно. С тоя доходоносен занаят, в който вече не са чираци, а направо майстори, цял живот ще бъдат на чужда издръжка. Кога на държавна в затвора, кога ще се препитават с краденото – тяхното не се губи. Няма смисъл да правят и стаж за пенсия. Тая професия е за цял живот, а данъци и осигуровки не се плащат. Така стават нещата в Радомир, а и не само там. Философите викат на тоя процес акселерация, полицията – детска престъпност, а обраните се чудят в кой свят живеят.
ИТАЛИАНЦИ И РУСНАЦИ СЕ НАТИСКАТ ДА СЕ УРЕДЯТ В ПЕРНИШКАТА ПРОМИШЛЕНА ЗОНА. Отвори ни се парашутът най-сетне. Свежите инвестиции скоро ще потекат под формата на руски рубли или италианско евро. Само така. Тъкмо статистиката отчете, че спадът в промишленото производство е овладян и дойде благата вест за италианско-руското нашествие към Перник. Ето защо, с оглед стратегическите интереси на града, в пернишкия университет трябва да се наблегне на италианската и руската филология, за да бъде училището в услуга на бизнеса. Възможно е да се получи и някакъв хибриден икономически модел, по който навремето италианците и руснаците правеха емблематичната жигула. Демек, Перник да стане Толиати на Балканите. Ако дотогава стане и метрото Перник – София, ще можем да поемем и столична работна ръка, която да си изкарва прехраната в Перник и да си плаща данъците тук.