апропо

САМО ТРЕТАТА СМЯНА УСЕТИ СРЪБСКОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ОНАЯ ВЕЧЕР. Като имаме предвид обаче, че вече трета смяна работят само металурзите – значи почти никой не го е усетил. Макар че по сведения на очевидци в Перник съвсем не е било символично, засега сме оптимистично настроени. Трусовете ни подминават като реформите пенсионната и здравната система. А дано е все така, ама надали, както казала циганката в първата брачна нощ. Полека – лека ще изучим скалата по Рихтер и ще знаем, че пета степен си е бая опасничка. Особено за някои паянтови и най-вече – чистак нови сгради, правени по време на строителния бум преди няколко години. Да не дава Господ да се изпитва здравината им, ама като гледаме майсторлъка на майсторите – 17 – 18-годишни дечурлига и икономията на материали, за да може босът да чопне по-дебела печалба, не ни се мисли тая пета степен да дойде у нас. По-добре да я проспим като оная вечер, щото иначе ще трябва да се стресираме и от природата…
ИДНАТА СЕДМИЦА ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ И КМЕТЪТ НА ПЕРНИК ЩЕ ПРЕДСТАВЯТ местния бизнес пред австрийския такъв. Има един дребен административен проблем – да се разберат кой от двамата ще ни представя, щото и двамата анонсираха такова намерение. Да не стане някакъв партизанлък, та да се изложим пред чужденците. Иначе няма нищо лошо да поканим австрийци да поработят на пернишките строителни обекти, за да ги направят като тия от двете страни на Дунава. Имаме предвид метрото Перник – София и театъра, които очакват да бъдат открити всеки момент, ако се вярва на приказките на тоя и оня. И друго. Само завода за преработка на боклук в центъра на Виена да им имаме, ни стига.