Апропо

КАТО ПО ДАДЕНА КОМАНДА НАПОСЛЕДЪК ВСИЧКО ЖИВО ЗАПОЧНА да брои дупките по пътищата. Националните медии се включиха активно в тоя процес. Даже някои нашенци взеха да стават медийни звезди, за да запълнят дупката между два турски сериала. Тая тема с дупките безспорно е актуална. Даже може да се каже, че е една от вечните теми на българския преход. Равна по значимост със заметресенията в Хаити и Чили, особено за пътуващите ежедневно. Благодатна за обществено мнение. Кошмар за управляващите. Идеална за популизъм. Въобще – разкош за сетивата и пиршество за духа. И най-интересното – Перник винаги е сред първите нарицателни в това направление. Очертава се март месец да бъде не само преходен между зимата и пролетта, но и официално да бъде обявен като месец за борба с дупките. Няма Баба Марта, няма Трети март, няма Осми, няма първа пролет. Щом всичко е дупка до дупка – да дупчим до край. В тоя смисъл ще бъде логично направо да затворят някои пътища най-малко за месец, докато добият вид, с който да оправдаят предназначението си на пътищата. Щото сега се получава да пишем за дупки по пътищата, без да има пътища. И съответната агенция на практика не оправя пътища, а дупки, с което измества предназначението си. Та ако перничани ще се включим в борбата за дупкозапълване в софийско направление – да сложим на входа и на изхода на града предупредителни табели: „Нашите дупки – най-големи”! След което отпада нуждата от всякакви други пътни знаци.
БАБА МАРТА ОКИЧИ С БЯЛО-ЧЕРВЕНИ УКРАШЕНИЯ ДЕ ЩО ИМА ЧОВЕК. Вярно, символиката на първи март е значима, обаче взе да се преекспонира като светая светих. Явно март идва като отдушник на тежката зима, та хората всякаш едва са дочакали да се махне февруари, за да си помечтаят за нещо по-светло и топло. При тия цени на отоплението – логично е мартеницата да е алтернатива на сметките за ток и парно.