апропо

ОТ НЯКОЛКО ДНИ НИ ТЕРЗАЕ СЪМНЕНИЕТО, ЧЕ СТРОИТЕЛИТЕ, РАЗКОПАЛИ ПОЛОВИН ЦЕНТЪРА НА ПЕРНИК, сигурно са разбрали, че пусковият срок на обекта е за Ден на града, но през 2011 година. Щото като гледаме как вървят нещата – самият професор археолог Николай Овчаров може да им завиди. Такива разкопки и на Перперикон не са правени, както и по Казанлъшките тракийски гробници. Вместо вече да зариват дупките и да очовечават инфраструктурата, бачкаторите разкриват все нови фронтове за работа, разширявайки територията на пясъка и калта за сметка на асфалта и плочките. От вчера например се копае усилено върху единствения оцелял досега тротоар от тотото към болницата. Като прибавим неспирния дъжд през последните дни, който за добро или за лошо блокира работата, имаме нахалството да мислим, че тая работа може да излезе срам за майстора. И тазгодишният Ден на града да се проведе в друг град. Щото истинско чудо ще е за десет дена да се свърши толкова работа, колкото за десет седмици досега.
ЗА 48-МИ ПЪТ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА КЪРТЯТ АСФАЛТА ПРЕД МИННА ДИРЕКЦИЯ и нещо търсят в земята. Цяло лято и вече половин есен почти няма ден да не пърпори машинка баш пред входа на емблематичната за Перник сграда. Какъв е случаят на тая територия – един Господ знае. Ако белгийските архитекти навремето са имали екстрасенски способности, никога нямаше да турят сградата на това място. Водопроводът се пука всяка седмица по два пъти, затова е по-уместно може би там да се направи един фонтан с цел разкрасяване. Иначе водата няма как да се скрие. И вчера бая копане падна. Което не значи, че процедурата е последна. Понеже иде зима, а въпросът с ледената градска пързалка напоследък се закучи, може да се помисли по тоя въпрос.