КРАЖБИТЕ В ПЕРНИК ЗАПОЧНАХА ДА СТАВАТ НА ЕМБЛЕМАТИЧНИ МЕСТА. От полицейската сводка научаваме ,че оня ден софиянка била грозно обрана посред бял ден само на десетина – двайсет метра от Съдебната палата и НОИ. Което идва да подскаже, че властовите институции са оставени на самотек, а камерите на входовете им или не работят с цел икономия на ток, или въобще ги няма с цел икономия на пари. Даже прословутата строга охрана на входовете явно е била в обедна почивка. Такъв дързък обир може да си позволи само човек, който е в течение на нещата. Демек, няма да го хванат, ако ще и посмъртно. Освен ако органите не ни разубедят в обратното. Оттук до Наглите има само една крачка. Даже не цяла крачка, а стъпка. Какво друго, ако не наглост е да скъсаш златната верижка от шията на дамата посред бял ден сред гъмжило от народ?
АКО НЕ БЕШЕ ЯКИЯТ ДЪЖД В НЕДЕЛЯ, ЗА ОЩЕ МНОГО ПОЖАРИ ИМАШЕ ДА ПИШЕМ ТИЯ ДНИ. Явно Господ е решил да вземе нещата в свои ръце, щото иначе на земята няма на кого да разчита. Неговите себеподобни вършат глупост след глупост и палят де къде им завърне сухи треви и храсти, от които гори сякаш цялата земя. Няколко седмици подред всичко се разминаваше с малкия дявол, но нещата отиваха към големия. Някои локални пожари в близки до Перник села си бяха направо пожарища. Тая опасност вече почти отмина. Земята е хубаво напоена, та мераклиите да повторят подвига на Нерон са си охладили страстите. Влизаме в сезона на дъждовете, което е най-положителната новина от цялата противопожарна обстановка. Освен ако някои доморасли земеделци не изнамерят метод да запалят и водата. Такива опити никак не са изключени, както учи близката и по-далечната история на земеделското движение в България.