апропо

ВЕДНЪЖ ДА СМЕ ПРИМЕР В ПОЛОЖИТЕЛНА НАСОКА. В Копривщица нашенските състави взеха акъла на мало и голямо с чудеса от храброст. Извадихме и количество, и качество. Друг е въпросът, че тия наши успехи не се рекламират като гафовете, но в сушавото августовско време понапоихме медиите с културни новини от високо качество. И с право отговорните фактори не могат да се нахвалят на чудния имидж, който им създадоха местните самодейци. Копривщенското надпяване се е превърнало почти като в Дивотинския „Чичо Стоян” – почти всяка втора награда за нашите отива. Така е. Със самодейност компенсираме професионализма, който някои нямат. Може да звучи екстравагантно, но нашите самодейци са най-професионалните в България. Точно по тоя въпрос трябва да се работи и в бъдеще – всеки професионалист да стане самодеец, щото само на тоя фронт се жънат успехи. Обратното е страшно рисковано – видяхме как един всенароден любимец като Веско Маринов дотам се професионализира, че стана за подигравка и на гаргите.
ЕКСПЕДИЦИЯТА НА КРЕПОСТТА „КРАКРА” КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НАИСТИНА, може да извади бомбастични неща, стига да дойде Божидар Димитров да ги рекламира като мощите на Йоан Предтеча. Затова приветстваме мъдрата политика на археолозите да не обявяват всяко парче кост за принадлежащо на някой от библейските пророци, та да не се налага да се превръщаме в поклоннически град. Манията да сме център на вселената май сериозно почва да тресе историци, археолози и свещеници, затова да пощадим костите на Йоан Предтеча и да не го караме посмъртно да бие път до Кървавото само с едната рекламна цел. Ще бъде хубаво най-много да се намерят костите на Василий Българоубиец, щото на това най ще се зарадват наследниците на Кракра.