апропо

ЗНАЧИ ЗА ЕДНИ МОЖЕ, ЗА ДРУГИ НЕ МОЖЕ, БЕШЕ НЕОФИЦИАЛНОТО МОТО, под което премина вчерашната общинска сесия в Перник. Става дума, че с оглед съкращенията на щатни бройки някои кметства бяха пипнати с няколко половинки щата. Заформи се яка лобистка битка, в която отсъстваше само Красьо Черния. Последният обаче се оказа, че има доста добри ученици в Перник, даже съученици. В резултат на техните лобистки напъни в някои китни кметства запазиха щатните бройки непипнати, докато в други, не толкова китни и малко по-далече от столицата, резнаха с малката ножица къде парите за чистачка, къде за деловителка, къде за счетоводителка. Така политиката „наше село най-големо” взе връх над здравия разум. Напразно после някои съветници вдигаха лозунги да не се прави политика със съкращенията, след като съкращенията вече бяха направени. Така като се погледне с днешна дата щатното на всяко селско кметство, ясно ще се види чие село е най-голямо. Оказа се, че съветниците са градски хора, но помнят селския си произход и милеят за корените си, както и за кметовете си – съпартийци.
ЗА ЕДНИ ВЧЕРА БЕШЕ МАЛЪК СПОРТЕН ПРАЗНИК, ЗА ДРУГИ ОБАЧЕ ПРАЗНИКЪТ СИ БЕШЕ НАПРАВО ОЛИМПИАДА. Иде реч за спортния подвиг на зам.кмета на Перник Иван Джегалски, който даде личен пример на младежта, като яхна колело. Горкото колело! Да не си на негово място. Подозираме обаче, че возилото трябва да е някаква специална изработка от въглеродна стомана, с каквато едно време правеха танковете в Червена могила, а спиците му – от някаква сплав, подобна на тая, с която правят ракетите. За гумите нямаме представа, най-вероятно са били каучукови. Така празникът стана пълен и само тези, които пропуснаха шанса да го видят на живо, проспаха един щастлив миг от живота си. След всичко това как да не възкликне човек: „Искам още спортни празници на колела!”