Заканата на премиера да разкатае фамилията на алкохолните босове, ако не влязат в час с бандеролите, може да се схване единствено като поредно потвърждение на старата българска поговорка, че алкохолът не прощава никому. От историята е знайно, че само хан Крум навремето се е справил с тоя проблем. В по-нови времена няколко правителства опитаха да забранят домашните казани за пиячка, опитите им обаче завършиха като при падане на пълна чаша от кръчмарска маса на мраморен под.
Че ако Бойко си изпълни заканата – това си е направо въвеждане на сух режим. И още нещо по-важно – народът без ракия няма да знае за кого да гласува на другите избори, а управляващите и без това напоследък изпитват проблеми с рейтинга.
Ако целта е да се спре пиянството на един народ – също не е за предпочитане. Именно това пиянство ни освободи от робство, ако се вярва на класика Вазов. Затова долу ръцете от ракията! Тя е национална ценост, гордост и упование в кризата. И не прощава никому!