Актьорите работят с душата на хората - казва актьорът-перн

- Казват, че човек се опознавал цял живот. И че се променял цял живот. Какъв си ти в собствените си очи?
- Едно дзен правило гласи “Нещата са такива, каквито са, ти се това, което е, не се страхувай!”. В собствените си очи аз съм доста критичен. Но самият факт, че се занимавам с актьорска професия е мотивацията ми да открия себе си, да се усъвършенствам, да се опозная и да се индентифицирам. Когато постъпвах в НАТФИЗ нямах представа за тези неща. Не можех да се мотивирам защо искам да стана актьор. Сега вече знам. Това е болезнено търсене, ровене в себе си, откриване на непознати територии за самия мен. А както знаем, актьорите работят с душата на хората.
- Какво е за теб работата - религия, молитва или опиум?
- За мен работата е начин на живот преди всичко. Освен това тя е и религия и опиум. Начин на живот, защото с тази професия аз си изкарвам хляба. Това е непрекъснато напрежение и търсене на нови неща. Но мисля, че докато не почне да се снима кино в България актьорската професия няма да бъде пълноценна.
- Актьорстването е като рисуване по пясъка. Макс Фриш го е казал по-просто - след смъртта си актьорът остава само в паметта на тия, които са го гледали, и в разказите на ония, които са слушали за него. Как се чувстваш ти, когато всяка вечер героят ти умира с падането на завесата?
- Героят няма как да умре на сцената, защото му предстои следващо представление. Има постановки, които се играят с години и ако един герой се играе по един и същи начин през цялото това време той омръзва - и на актьора, и на публиката. С всяко представление актьорът е длъжен да си постави нови и нови задачи. А живеейки в нормалния живот той открива неща, с които да обогатява героя си. И в това е прелестта на театъра. Но когато живееш с героя си, когато започнеш да мислиш с него - това е интересното! Ти не се преструваш, не се надиграваш, а споделяш личен момент. Чисто човешки в контекста на пиесата, разбира се.
- В това бездуховно време, каква е според теб мисията на твореца за запазване на храма на духовността?
- Аз мисля, че да си актьор е призвание. Не е занаят. Много мои колеги, които са талантливи се отказаха от професията и започнаха да се занимават с други неща. Но онези, които останахме да се борим сме истински творци, хора, отдали се изцяло на изкуството, които искат да променят нещо и затова използват опит и инлетекта си. Аз вярвам в мисията на всеки човек. Вярвам, че хората, които се занимават с изкуство са длъжни да вдигат нивото и летвата на духовното.
- В Молиерово време артистите са се покланяли в края на представлението и казвали: “Моля, извинете, че ви досаждахме!”. Какво означава усмивката на актьора след всеки спектакъл?
- Понякога ми се е случвало след края на представлението да изляза и вместо да се поклоня и да кажа: “Извинявайте уважаеми зрители, простете ми, че дойдохте, простете ми, че ме изтърпяхте толкова време!”. Разбира се, тези неща остават скрити за публиката, но аз самият съм наясно какво съм направил и дали изцяло съм се отдал на ролята. Но голямото майсторство е в това да можеш да канализираш цялата отрицателна и положителна енергия в момента и в действието. Всичко е тук и сега! - това е едно от основните неща в театъра. А усмивката може да е от добре свършената работа след спектакъла. Тя може да е измъчена, да е щастлива, да е тържествуваща, да е изкуствена, да е горчива...
- Какво си прошепваш преди да излезеш на сцената?
- Всеки актьор има различен метод на концентрация преди спектакъла. Той е строго индивидуален при всеки. Но тъй като съм православен християнин - аз се кръстя преди излизане на сцената...
- Ако се наложи да си “нарисуваш” портрет, какво ще има в твоята палитра?
- Има една много хубава книга на Оскар Уайлд “Портретът на Дориан Грей”. И може би, ако трябваше да се нарисувам, лявата ми половина ще бъде с образ на Дон Кихот, вперил остър налудничав поглед към вятърните мелници, другата половина щеше да е малко изкривена в стил “Пикасо”, с тъжни краски. Бих прибавил и малко от детското, което за съжаление, умира в мен с всяка изминала година. Но със сигурност фонът ще е много светъл. И ще има щипка оптимизъм...
- Как се спогаждаш с режисьорите? Всъщност с всички онези, които се опитват да те ръководят... Допускаш ли да ти се налагат формули на поведение, да ти се поставят условия?
- Аз съм учен на това, да бъда толерантен с режисьорите и да ги оставям те да си свършат своята работа. При добрите от тях има взаимственост. Тогава и актьора, и режисьора допускат да си дават нови идеи за работа един на друг. Аз съм противник на налагането на собствено мнение без да си чул и другата страна. В такива случаи по деликатен начин се опитвам да прокарам моята идея. Но знам, че когато изляза на премиерата ржисьорът не може да ме спре. Аз винаги съм си бил бунтар и рядко може някой да ми наложи нещо насила. Но след 4 години актьорстване на свободна практика вече знам, че и аз имам право да поставям условия. Често пъти съм отказвал да участвам в даден спектакъл, просто защото не си заслужава.
- Професионалните ти амбиции имат ли пределна точка?
- Аз не съм се успокоил, че вече съм актьор и отсега нататък ще чакам само да ми се предлагат роли. Бих искал да се занимавам с режисура. Това ще стане много скоро, а моите амбиции са да финансирам и изиграя мое собствено представление, в което да участвам, разбира се. И тогава, обещавам, ще се бъркам в работата на режисьора... Нещата у нас се променят, макар и бавно. И си мисля, че стоенето на щат и чакането само на заплатата е убийствено за актьора. Ако той не търси, ако не предлага, ако не се развива, ако не осъществява контакти и да провокира, играейки, това е неговата бавна смърт.