400-те дни на полуразпада

Хъката-мъката изминаха 400 дни от царските 800. И понеже преполовяването на обещанието не е повод за всенародни тържества, поне е начин да се поупражняваме в аритметиката.
За 400 дни всичко си остава полу. За рушветите се говори полутихо, престъпността е полупреборена, чуждите инвестиции са наполовина от най-песимистичните прогнози, поне половината депутати от управляващите са неизвестни даже в регионите си, половинчато е изграждането на НДСВ като партия, даже Симеон Сакскобургготски работи до полунощ. Държавата е в полуразпада от преди 400 дни.
Най-лошото е, че си останахме наполовина човеци. Уж ни призовават да гледаме позитивното, а ние все се ровим в негативното. Може би щото тъмната половина на живота е по-ярка от светлата, а сме устроени за тъмни дела и помисли, та бате Бойко бял ден не може да види.
Надеждата е в оставащите 400 дни. Дотогава поне Калина ще се е омъжила, та народът да има един проблем по-малко и един светъл ден повече.