14 консултантски фирми искат проеоценка на проекти по ОП «Конкурентоспособност

Твърдят, че се отхвърлят проекти заради маловажни несъответствия
В условията на икономическа криза и недостиг на оборотни средства за ежедневната дейност, какво остава за инвестиране в ново оборудване или в иновативни технологии, много фирми разчитат на финансиране от европейските програми. Алтернативна възможност за осигуряване на средства за модернизиране на производството с оглед повишаване на неговата конкурентоспособност е Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 200702013. С цел разработваните проекти да получат по-голям шанс за финансиране, много от предприятията прибягват до услугите на консултантски фирми. Повечето от тях имат натрупан богат опит в областта на проекти и програми, финансирани със средства от пред-присъединителните програми и европейските фондове.
14 такива консултантски фирми се обърнаха с писмо до: Министерството на икономиката и енергетиката; председателя на Комитета за наблюдение на ОП ”Конкурентоспособност”; Управляващия орган и Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и до началника на отдел „Търгове” към МИЕ. Под документа стоят имената на фирмите: „Бенекон”, „Е Консулт”, „Проджекта”, „Консулто”, „Форем”, „Инженерконсулт груп”, „ДСК Булпроджект”, „Сибиола”, „ИКАП”, „Маконис”, „Стратегии”, „София Консултинг груп”, „Програм консултинг”, „Европейски ресурсен и информационен център”. В него те изразяват своите впечатления от процедурата по оценяване и резултатите от оценката на подадените проектни предложения по две ключови процедури за безвъзмездна помощ по ОП”Конкурентоспособност”- за въвеждане на международно признати стандарти в български предприятия и за технологична модернизация в големи и малки и средни предприятия. Тези схеми са важен инструмент за финансиране на развитието на голям брой конкурентни български предприятия особено в условията на криза и затруднен достъп до финансови ресурси, когато те изпитват остра нужда от подобряване на ефективността на производството си и разширяване на пазара извън границите на страната. В същото време при управлението на грантовите схеми потенциалните бенефициенти се сблъскват с редица проблеми и нередности. В писмото си консултантските фирми посочват проблеми свързани с процедурата за набиране на проекти и с оценката по грантовите схеми. Според тях за пръв път в последните няколко години на страниците на Управляващия орган и Междинното звено не е публикувана своевременно информация за броя на подадените проектни предложения по различните процедури и по райони от страната. Това „освен че е прецедент, поражда и обосновани съмнения за непрозрачност и възможности за възникване на практики, които не отговарят на правилата и изискванията за честна конкуренция между кандидатите”, се посочва в писмото. Консултантските фирми са категорични, че въпреки широко огласените намерения на институциите за облекчаване на процедурите и съпътстващата документация необходима за подаване заедно с проектните предложения по оперативната програма, на практика изискваните административни документи на етап кандидатстване са излишно утежнени. Изисквания като: „стриктна” номерация на страниците, подписи и печати от кандидата на всяка страница на проекта и документи, които съдържат засичаща се обективно проверима информация и данни съгласно приложен официален документ в оригинал или нотариално заверен са излишно утежняващи формалности по документацията без те да внасят допълнителни гаранции за качество на оценката и избора на проекти. В резултат на това са отстранени на етап административна оценка качествени проекти на сериозни и перспективни български предприятия. „ИАНМСП удобно се възползва от възможността да не изисква допълнителни документи и пояснения дори и в случаи на незначителни технически пропуски”, се посочва още в писмото. С подобен КАЗУС СЕ СБЛЪСКА И ПЕРНИШКАТА ФИРМА „АСЛ МАШГРУП” ООД.
Тя получи наскоро уведомление от ИАНМСП, в което се съобщава, че представеното проектно предложение „Технологично обновление в „АСЛ Машгруп” ООД” подадено по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване по мярка „Технологична модернизация в малки и средни предприятия” не отговаря на критериите за административно съответствие, посочени в Насоките за кандидатстване по процедурата и не е одобрено за финансиране от договарящия орган. Аргументите в подкрепа на отхвърленото финансиране са: представеното копие от годишната данъчна декларация за 2006г е без входящ номер на НАП. Вторият аргумент е, че приложените копия на годишните данъчни декларации, с входящи номера на НАП, както и финансовите отчети за 2005, 2006 и 2007г не са представени по начина посочен в Насоките за кандидатстване като липсва печат на кандидата в заверката. Оказа се, че пернишката фирма не е единствената в страната, която е потърпевша от родната ни
БЮРОКРАЦИЯ
За здравомислещите експерти подобни аргументи със сигурност ще им се сторят смехотворни и с основание, тъй като годишната данъчна декларация, когато е подадена по Интернет, входящият номер се получава отделно от НАП. В крайна сметка оказва се, че доброто икономическо състояние на фирмата, направените от нея инвестиции, експортно ориентираното и обезпечено с договори производство, реализирания ръст в обема на произведената продукция, осигуряването на работни места за над 50 човека се оказват маловажни аргументи вместо те да са водещите при класирането на фирмите. Това съвсем резонно създава у бизнеса съмнението, че по този начин се търсят възможности да се даде предимство на фирми, към които има „специално” отношение. В писмото си 14-те консултантски фирми посочват и други нелицеприятни факти свързани с оценяването на подадените проектни предложения. Фиксираният 3-месечен срок за оценка не се спазва. Изминаха седем месеца от подаването на проектите, а все още няма подписани договори за финансиране. Всичко това обяснимо създава недоверие у бизнеса към прозрачността и безпристрастното оценяване на проектите от страна на служителите в ИАНМСП. В резултат на това перспективни предприятия са лишени от жизнено важен за тях финансов ресурс, който им гарантира не само оцеляването в условие на криза, а и по-нататъшно развитие и устойчивост на пазара и не на последно място запазване на работни места при непрекъснато увеличаващата се безработица в страната. В същото време малки и не перспективни фирми, загубили всякакви позиции на пазара и обречени на естествен фалит, получават европейски пари. Представителите на бизнеса с основание си задават въпроса- кой има полза от всичко това?