ПЛАСТМАСОВ КАСКЕТ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА
От векове перничани обърнат ли поглед на юг, виждат с очите си своята древна история - високо, над града стърчат стените и бойниците на крепостта на болярина Кракра. Днес перничани отвръщат поглед от там. Защото на мястото на твърдината стърчи някаква непонятна пластмасова бутафория. Тази бутафория се нарича "Средновековна крепост „Кракра Пернишки“ и си има своя индекс (ИСУН №: BG161PO001-3.1.03-0039-C0001). На неразбиращите ще обясним, че това е материализация на мероприятието „Подобряване на туристическа атракция – Средновековна крепост „Кракра Пернишки“ и свързаната с нея инфраструктура“. След като тази материя вече стърчи върху хълма над града, значи някой я е построил, следователно, някой е представил проект, друг го е одобрил и съответно финансирал. Пластмасовото нещо щръкна върху крепостните стени ненадейно през 2013 г. и дълго време хората се питаха как се случи това. Мероприятието беше осъществено в кратки срокове, след това бе "открито" в набързо скалъпено в тесен кръг "рязане на лента". Въпросът "Как се случи това?" намери своя отговор едва няколко месеца по-късно в становище на ЕК по жалба на стотина перничани, подадена на 5 ноември 2013 г.
ЕК потвърди, че е одобрила за финансиране и изпълнение проект Средновековна крепост „Кракра Пернишки“ и свързаната с нея инфраструктура“. В отговора на ЕК са изброени редица основания, които звучат категорично и не подлежат на обструкции, колкото и логични и резонни да са те. Защото основанията на ЕК са "стъпили" върху факти и аргументи, предоставени от изпълнителя (община Перник). Край! Точка. Въпросът е решен!
Но, въпросът не е решен. Въпросът остава. Защото:
- не съществуват исторически аргументи за изпълнението на проекта и сгради, които се ремонтират като част от проекта, нямат никаква историческа или архитектурна стойност.
- не е проведена подходяща публична консултация, което е в нарушение на българския Закон за културното наследство.
- местният обществен съвет, който е трябвало да се произнесе по проекта, никога не е съществувал в град Перник. Същото се отнася и за необходимата стратегия за опазване на културното наследство. Освен това не е имало публично представяне на проекта преди неговото започване. Според твърденията единствената мярка за комуникация е била създаването на специален уебсайт, който обаче не е съдържал никакви скици или изображения на строителните работи, които ще бъдат извършени.
Конструктивният план на обновяването не отговаря на „средновековния“ характер на визията — използвани са лошокачествени материали (предимно пластмаси) в комбинация с каменните крепостни стени. Това е довело до сериозно увреждане на автентичността на визията.
Декларираните разходи не съответстват на действително извършената работа и използваните материали — твърди се, че е налице значително завишаване на разходите по този проект.
През януари т. г. управляващият органа ОПРР излезе със становище, в което не се съгласява с по-горните обвинения. Според управляващия орган съгласно оценката на проекта и становищата на оценителите, "предложението за проекта е изцяло в съответствие с целите на схемата за безвъзмездна помощ и критериите за оценка."
В проектната документация е записано, че през 2009 г. е направено проучване сред жителите на община Перник във връзка с ролята на крепостта „Кракра“ за развитието на туризма в региона. Анкетният формуляр е попълнен от 292 души. Според резултатите, най-голямата група от анкетираните (84,7 %) считат, че за да се подобри възприемането на крепостта като културна и туристическа атракция ще бъде необходимо да се изпълни проект за частично възстановяване на обекта. В допълнение, през 2011 г. явно е съществувала целева група, занимаваща се с темата „Потенциалът за развитие на средновековната крепост „Кракра Пернишки“ като туристическа атракция“, в която са участвали експерти в областта на културата, туризма и туристическия маркетинг. Експертите са споделили мнението си, че след реставрацията на крепостта би следвало да се очаква устойчиво увеличаване на туристическия поток в Перник.
"Всичко това, според управляващия орган, който отговаря за този проект, дава увереност, че местната общественост е била запозната с проекта преди представянето на кандидатурата му в рамките на програмата."
По-горният цитат поражда основния въпрос: опит за манипулация на управляващия орган ли е твърдението на бенефициента, че е проведено публично допитване до обществеността във връзка с този проект през 2009 г. и извадката от това проучване достатъчно представителна ли е? Защото, ако се окаже, че подобно социологическо мероприятие е мимикриия, цялото това пластмасово нещо, кацнало върху историческата памет на перничани, всъщност, е престъпление с цена няколко милиона лева.