VinkelPRESS ЛИТЕРАТУРА

ПИСМО ДО ЧОВЕКА С АМПУТИРАНИЯ КРАК

Човече,
в момента може би си почиваш и не ти е до четене на писма, но, ако все пак се решиш да разбереш за какво става въпрос, имай предвид, че с теб не се познаваме. Случайно научих адреса ти - в онова кафене на ъгъла, където ти обичаш сутрин да си пиеш кафето.
Разказаха ми за теб. Бил си железничар, обичал си да четеш "Цветя на злото" и под сурдинка си понаписвал нещо a la simbole. Сигурен си, че никой не знае за това? О, не, всички знаят! И те подкрепят... също под сурдинка. Иначе ще се засрамиш, дори ще се разгневиш...
Как са разбрали, че пишеш? Няма човек, който да обича Бодлер и да не понаписва нещо. Всички знаят, че когато е преминала онази ужасна болка, а е останала да пулсира у теб фантомната, ти си извадил отново тефтера и молива и си писал. Напрегнал си мишци и със сетни сили си изблъскал влака в своя коловоз. Ти си герой за своите приятели. А кафеджийката през свенлива усмивка призна, че двадесет години е чакала да й кажеш, че я обичаш. Ти може би никога няма да й го кажеш, но тя ще чака. Може би никога няма да й признаеш, че всички a la simbole са посветени на нея? Тя знае. Тя е една усмихната, тъжна жена, която стои край кантона нощем и те чака...
А ти нехаеш. Пишеш стих след стих и рисуваш своя самотен, крещящ от болка свят. Албатросът е оставил мастилена сянка върху коловоза на тъгата и се спотайва нейде далеч, на изток, където пропукват съчките на утрото. Напрегни още малко мишци и насочи влака нататък.