VinkelPRESS ЛИТЕРАТУРА

ЮЛИ: Лятото на деветдесет и девета беше знойно, задъхано и непосилно за хората. Четиридесет градусови юлски жеги мъчеха и мен, нещастният съдържател на квартална сладкарничка и плод-зеленчук. В моята свещена търговска площ по него време нагло загиваха плодове зеленчуци, толумби и торти. Бозата експлодираше, а аз решавах кръстословици, чакайки на гюме изперкали бабки и сащисани от жегата млади майки на ревящи бебета.
... Седях под сянката на един кестен почти упоен от джина и зноя и по едно време дочух приглушен тътен. Някакъв ревящ звяр на техническата революция прииждаше по булеварда. Загледах се надолу, по пътя. Видях някакъв мотор с кош да приижда на пушливи талази към мен. Прииждаше машината, а аз все повече и повече не вярвах на очите си...
Моторът си беше истинско DKV от четиридесет и първа, но вместо кош до себе си, имаше бяла вана. Моторът беше омацан в мръсотия и грес, а ваната лъщеше бяла. Тошо Шакето яхаше мотора с цялата сериозност на рокер с хитлеристка каска върху красивата си мъжествена глава, а във ваната, пълна с вода се плискаше гол Сугарето, иззул космат крак навън, с плавник петдесет сантиметров, увенчал лицето си с водолазки очила и шнорхел.
Профучаха край мен на форсаж. Аз останах с поглед невярващ подире им. И докато се лутах из пукнатините на своето объркване, те се върнаха. На форсаж отново минаха край мен и Сугарето ми показа среден пръст.