Loading

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 70 Представа за секс и еротика

Представа за секс и еротика

Понеже в предварителните прочити на черновите на писанието ми от мои близки и познати бяха изказани пожелания да споделя свои любовни преживявания, защото това е вечна и атрактивна, а в много случаи и съдбовна тема, то аз се считам задължен да разкажа за нещо, което е по-фриволно и лековато, отколкото да ви заоравам в сърцераздирателните любовни драми. И въпреки че бях красив и привлекателен мъж, както и човек, който умее да овладява женските сърца, понеже все пак това си е едно всепризнато умение, не съм се считал за задължен в моето битие да бъда един Казанова или един Дон Жуан. Уважавам и другите привлекателни и харесвани от жените мъже, които са се въздържали да се възползват от дадената от природата на жените слабост да се влюбват и захласват от пръв поглед. Мъже, чиито гащи са на връвчица, която всяка поразпусната жена би могла да придърпва с лекота, хората наричаха женкари и те не се ползваха с уважението на другите мъже, пък и на самите жени. Този морал не се учеше нито в семейството, нито в училището, а произтичаше от самото общество.

По време на студентски стаж в едно малко градче привечер цялата група студенти се изтъпанихме на тротоара край миниатюрното градско площадче, където куфеехме доста тъпо и се чудехме накъде да поемем. След няма и половин час на площадчето заприиждаха младежи и девойки и започнаха да се движат в кръг като на харман по посока на часовниковата стрелка, чоплеха семки и си подхвърляха техни си закачки. Постепенно този кръг се деформира и придоби яйцевидна форма, като острия връх на яйцето взе да опира до нас студентите – левентите. Острият връх на яйцето бе съставен само от момичешките групировки. Естествено ние доста се развълнувахме от това развитие на нещата, понеже хем не бяхме чак толкова отракани, а пък и бяхме на чужд терен. Момичетата ни оглеждаха от главите до петите като на борса за роби, подхилваха се по особен начин и си чоплеха семките. Някои от нашите започнаха да се почесват от неудобството на тая очевидна сгледа, други се преструваха на нафукани, но общо взето замириса на неловкост от това, че уж нещо следва да се случи, а на практика нищо не се случваше. Когато започна да ми се завива свят от въртележката пред очите ни, не се стърпях и понечих да спра три симпатични момичета, които заковаха спирачки преди още да съм казал каквото и да било. Погледите им проведряха от скуката и те впериха блесналите си очи в мен.
- Извинете! – започнах –Защо се въртите така странно по това площадче?
- Ами, търсиме си симпатии. – отговори едно от момичетата.
- Много добре! – рекох – Ние също май си търсим симпатии. Значи вече сме се намерили.
- Ами…и…да! – каза най-нетърпеливото и направи крачка към мен.
- Тогава да тръгваме! – казах импулсивно и момичето мигновено ме хвана под ръка.
Десетина крачки по-нататък, вече извън полезрението на въртящите се в кръг, тя ми каза съвсем уплашено:
- Какво направих! Всички ме видяха.
- Не се притеснявай, ще те пазя. – изфуках се аз. – Как се казваш?…
После беше много приятно. Честна дума. Бяхме се харесали от пръв поглед. Пък и бяхме толкова млади…
Хубавите спомени на хората от младите им години чрез някакъв особен механизъм крепят тяхното емоционално, а от там и физическото им здраве дори в дълбоката им старост, така че тя да не изглежда толкова грозна, суховата и безнадеждна.

Митко беше от самоковските села и бе на квартира у нас. Учеше някакъв техникум и се притесняваше, че приказва с много силно изразен диалект от техния край. Един ден по никое време дойде с една мадама, която в днешно време за броени секунди щеше да бъде вкарана за модел в някоя от модните къщи. Заключиха се в квартирантската стая за някое си време за да си пообщуват, за което се бяха и събрали, после той я изпрати по живо по здраво, а като се върна, аз не можах да се стърпя и го питах:
- А, бе, човек, откъде набара това готино гадже?
- Е па, она си стоеше до един прозорец в училището, яз се приближих и я питах: “А ма, маце, кога че ти го заковем я на тебе?” и она ми каза: “Е, па може и сега, ако искаш. ” И така тръгна с мене, та тука. После ти виде що стана тука.
- Е, чак да съм видел – не съм видел, но момичето беше много хубаво. А как се казва тя?
- Е па, не знам. – отговори Митко.
А другия квартирант от художественото училище, той пък беше от многодетно сирашко семейство от кюстендилско село. Някакъв художник, който ходел да рисува там по дирите на Владимир Димитров – Майстора, забелязал дарбата на момчето и го довел направо в собствения си дом на квартира и храна и го записал да се учи за художник. Но нали хората на изкуството, макар и още в зародиш, не умеят много-много да си владеят чувствата, нашето момче незабавно завъртяло любов с дъщерята на художника, и то не платонична, а направо в брачното ложе на благодетеля си. Последният естествено се отказал от меценатството си, когато усетил какво се върши в къщата му и натирил хубавеца, та той дойде на квартира у нас, където донякъде и преживяваше от нашите оскъдни ресурси. Слава богу, че нямахме момиче у дома…

В детството ни и в юношеството ние получавахме сексуалната си култура направо от природата. В училището още тогава, та до ден днешен не е ставало и въпрос за нещо подобно. Затова ние наблюдавахме внимателно покриването при животните и си правехме своите изводи. Освен това взаимоучителната метода работеше с пълна пара. Бях във второ отделение, когато Демо извади от джоба си цяло тесте порнографски снимки и ми ги даде да ги разгледам най-внимателно. Три-четири годишен по някаква случайност имах възможността тайно да наблюдавам полово сношение между дибидюс голо младоженско семейство. Когато деца наблюдават такива и други неща, това в никакъв случай не е воайорство или любопитство, а според науката се нарича любознателност. Никакви уроци в тогавашното училище не биха могли да дадат по-пълна представа за секс и еротика, особено пък в ония сектантски времена. Мога да кажа, че повечето от момчетата от моята махала никак не бяха стеснителни в детинските еротични закачки с момичетата. В този смисъл и до днес съм сигурен, че сме имали правилна сексуална ориентация, защото ако тези елементарни познания се скриват от децата в ранното им детство, това би могло да доведе до последващо изкривяване или обръщане на сексуалната ориентация, та после куп учени да се мъчат да носят от девет кладенци вода да обясняват тия кривини с генетични заложби и прочие щуротии. По-късно, когато мъжката потентност напираше вече достатъчно силно, черпехме теоретични познания от Август Форел, а практическите занимания всеки водеше, както може в този интимен свят на любовта. Малко по-после и наши автори започнаха да пишат или превеждат книжлета като “Ти ставаш мъж”, “Четиво преди брака” и други. Днес имам свой възглед, че задръстването на детско-юношеските възприятия с еротична литература, с филми и с откровена порнография притъпява еротичното влечение между половете, отлага многовековната традиция за чифтосване на момчетата и момичетата в семейство за създаване и отглеждане на деца, за продължаване на рода. В последните години такова притъпяване бе постигнато и в резултат на така наречения “преход”, от който ценностните системи и традиции бяха разбъркани в невъобразим мишмаш, в който затънаха и се объркаха толкова уж печени възрастни хора, камо ли юноши, младежи и девойки.

През 1968 година с Поли, като съвсем пресни гаджета се разхождахме около днешния НДК, който тогава още не бе построен, говорехме си за нещата от живота – минало, бъдеще и прочие, с други думи – опознавахме се. Спряхме се пред една сергия за цветя, за да купя букет за моята любима и започнах да правя своята поръчка направо на цигански език, понеже продавачката бе едно момиче циганче, което ми бе познато и докато разговаряхме тя ме гледаше право в очите с искрящите си черни и палави очи.
- Ка динес ман панч лологи, кибор леви те динав тут?( Ще ми дадеш пет цветета, колко лева да ти дам?)

Тогавашното ми ново гадже и днешна съпруга направо се гипсира от изненада. Тя беше абсолютно сигурна, че се е свързала с бял синеок интелектуалец и сега изведнъж да се окаже, че това е някакъв си циганин. Тя започна направо да се разпада, защото аз й изглеждах като големия късмет в живота, беше вече заложила на мен и тази изненада направо я срина. После ми бе необходим цял час време да и обяснявам, че не съм циганин, че аз съм си аз и това, че знам един език в повече с нищо не променя нещата. Но пък от тази случка аз разбрах, че тя държи на мен и дори да бях я излъгал, че съм циганин, вярвам, че щеше да остане с мен. Щеше да остане с мен дори и да бях циганин в действителност.

Славчо Йорданов, Шопски хроники

Вход с фейсбук профил: