Моят връстник и братовчед Николай, когато бяхме деветнадесетгодишни, една вечер ме намери с молба да му направя услуга, за която не питах предварително, понеже такъв си ми бе нравът. По пътя изплю камъчето, че иска да провери верността на гаджето си, затова искаше да й направи тест чрез мен. Отидохме на една трамвайна спирка, където той имаше среща с нея, показа ми едно много красиво момиче, поглеждащо на всеки две секунди часовника си и когато изтече повече от половин час и момичето реши, че е безнадеждно повече да чака, то взе та се качи на трамвая. Съгласно задачата ми, аз я последвах, после в трамвая внимателно я заприказвах и от дума на дума започнахме да се харесваме и тя не ми отказа да я изпратя до дома й. И така - стигнахме пред нейния дом, приказвахме си приятно и задушевно и започнахме да си уговаряме среща за утрешния ден, тъй като тогавашните нрави не бяха достигнали днешния табиет с първо виждане да се влиза в кревата. В този миг обаче от мрака изплува силуетът на братовчед ми, момичето се сконфузи силно, аз разбиращо и махнах с ръка за довиждане и потънах в тъмнината. Естествено, няма да ви разказвам какво се случи по нататък, понеже това са интимни неща и съм сигурен, че всеки от вас ще ме разбере. Затова оставям продължението на твоето любезно въображение, уважаеми читателю.
Славчо Йорданов, Шопски хроники