Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 65 Пор

Преди двайсетина и нещо си години неистово кокоше кудкудякане и врещене ме събуди от приятния неделен сън някъде към три часа призори. Скочих като дневален и се упътих към мястото на произшествието. А то бе на три метра от бунгалото в кокошарника на съседите, който те бяха построили точно там, за да натрият носа на софиянците в изпълнение на някаква си тяхна шопска шмекерия. Залепих очи на мрежата и на светлината на ранната утрин видях как един пор бе захапал шията на повалена от него кокошка и като не преставаше да пие топлата й кръв, впери в мен неподвижен и нахален поглед. Наоколо лежаха вече умъртвени още три-четири кокошки, а аз се пресегнах та взех един дълъг прът, проврях го през мрежата за да пропъдя това кръвожадно и вонящо животно, но то заедно със своята жертва се отдръпна още по навътре и ми даде да разбера, че няма никакво намерение да изоставя плячка си. Тогава започнах да хвърлям камъни по тая гад докато взе да отстъпва неохотно и заднешком, без да ме изпуска от вторачения си и немигащ поглед, в който аз прочетох и намерение за отмъщение. Полека-лека все пак гадината напусна полесражението и се шмугна под купчината дърва на съседите. И понеже ми даде да разбера, че ще се върне при своята плячка, аз се отказах от по-нататъшния си сън и подхванах охранително дежурство. Изпуших половин кутия цигари някъде докъм шест часа, когато съседите започнаха да се събуждат от нощния си сън. Тогава разказах на съседа за нощното произшествие. Той ме гледаше недоверчиво и подозрително, без да каже каквото и да било, после отиде до тоалетната си, а след това мина през кокошарника си да се убеди, че не му разправям дивотии, после поиска очна ставка с пора, затова ме попита къде е отишъл. Казах му, а той рече:“Сега че му онодем майкьята!”, но нищо не излезе от тая закана. После се прибра сърдито, но и през ум не му мина да ми благодари за останалите му спасени кокошки и аз останах с убеждението, че той смята цялата ми версия за измислена или може би, че аз съм изпил кръвта на кокошките му, или кой знае какви други бръмбари са се въртяли в главата му. А кокошарникът си е до ден днешен на същото място, непосредствено до моята спалня, с което се натрива ежедневно моя омразен граждански нос. Преносно и реално.

Славчо ЙОрданов, Шопски хроники