Loading

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 64 Боре Полизо

Боре Полизо

Когато навремето възмъжавахме предсрочно от или чрез тежката тухларска и каруцарска работа, ние се считахме и за задължени привечер да поседнем в кварталната кръчма на по ракия, мастика или коняче. Там във всеобщата отморяваща и отпускаща специфична кръчмарска гълчава заедно с множеството изприказвани глупости и празнословие човек можеше да чуе и научи и изконни мъдрости и общозначими неща. Тогава Боре Полизо с дясната си ръка държеше неотменната си цигара, с лявата бе прегърнал скъпоценната животворна чаша с релаксантния абсент, а устата му не спираха да приказват отчетливо и ясно. Очите му искряха като на ясновидец, а ние младоците го зяпахме като вцепенени. Той беше македонски преселник, имаше голяма фамилия, която в моите очи изглеждаше като едно мощно разклонено старо дърво, чийто дънер беше нашият събеседник. Поне по осемнадесет часа в денонощието Полизо упражняваше своето тефере – тежка физическа работа със своите кон, каруца и широката кюмюрджийска лопата, наречена фараж. Дланите му отвън също бяха заприличали на лопати, а отвътре бяха вкоравяли и напукани като ония наръчни приспособления от гьон, които ние използвахме за товарене и разтоварване на горещите кожодерящи тухли. Както разказваше с красноречиво разперени ръце, по някое време ние виждахме как чашата с питието свободно се изхлузваше от лявата му длан, падаше на циментовия под и се разбиваше на сол, но бай Боре щеше да усети тая разсипия чак когато поднесеше ръката си към устните за да отпие поредната глътка. Естествено нямаше никаква драма за него от тая работа – просто продължаваше движението на ръката нагоре и я вдигаше над главата си за секунда-две, от което сервитьорът разбираше да му донесе ново питие. Той дори не си правеше усилието да погледне към остатъците от падналата чаша. Ръцете му не бяха създадени за такава изящна работа като държането на чаша с абсент. Той само поглеждаше със снизходителен укор дланта, която неволно бе изпуснала чашата, така както би погледнал и любимото си палаво дете, когото е направило някоя непоправима пакост.

Славчо Йорданов, Шопски хроники

Вход с фейсбук профил:

ipernik com