Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 63 Трабант от провинцията

Преди тридесет години като младоженци купихме с булката ми една колица, наричана "Трабант" от провинцията. Довезох я безпроблемно в столицата и после в най - гъстото движение в центъра, за да я регистрирам там в катаджийската служба, защото мощната бюрокрация около автомобилите датира още от ония времена и непрекъснато се усилва с всеки изминал ден по закона на Паркинсън. И тогава, когато бях млад , неулегнал и необръгнал шофьор, се оставих друг направо пиян шофьор, който уж управляваше една баничарска камионетка да се натресе здравата в левия ми калник на едно нерегулирано кръстовище, да натроши калника и да отхвърли колата ни на пет метра встрани, както и да ни изкара младоженския и първопроходен акъл. Все едно, дойдоха катаджиите, взеха книжката на пияницата, изказаха ми съболезнованията си за колата и си заминаха по живо по здраво. Аз обаче бях стреснат и зашеметен и не смеех да подкарам по-нататък колата, но се досетих, та повиках Борето, който живееше наблизо и той закара нещастното трабантче в техния двор, където залепихме за нула време картонения му калник и го пооправихме, след което събрах кураж, та си прибрах колата у дома. Петко, който беше професионален шофьор почти още от дете, като разбра каква е работата, ми предложи на другия ден да покараме заедно из столицата, та да се поотракам и обръгна в шофьорския занаят. Така и направихме. Аз на волана, Петко до мен, даваше инструкции и указания и ме набута пак в най-гъстото движение насред София. Най-честите указания, които чувах, бяха:
- Газ, газ, газ! Газ до дупка! Резни го сега тоя! Изпреварвай! Оп, оп, оп! Тепни сега спирачки! А сега газ до тенекията!Давай, страшно нема!
После отваряше своето прозорче и се провикваше през него към конкурентите:
-Ей, говедо, така ли се кара бе? Требва да ти вземат книжката, бе! Чуваш ли бе, левак такъв?
Всичките тези работи Петко ги изричаше не от лошотия, а защото искаше да ме окуражи и да ми вдъхне нужното самочувствие. И успя да го направи. След няколко часовата каскада в най-голямата автомобилна навалица на столицата, аз имах шофьорски тренинг, какъвто нямаха колеги, карали автомобилите си с години в провинциалните градчета и междуселищните пътища. Почти бях готов и за таксиметров шофьор или поне така ми се струваше на мен, но вече бях друг човек. Така Петко стана моя истински учител по шофиране на автомобил и затова изпитвам истинско възхищение и благодарност към неговата дарба и неговото приятелство. След няколко години по подобен начин аз предадох донякъде моя шофьорски опит на братята ми, защото така наречените шофьорски курсове и до ден днешен не успяват да произведат шофьори, които да могат да се справят в днешното интензивно автомобилно движение с всичките му рискове и несгоди.

Славчо Йорданов, Шопски хроники