Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 62 Двойници на величия

Ако пък сега се обърнем назад с един мащабен обзор към отишлото си второ хилядолетие, ще видим как през нашите родни Балкани е преминавал всякакъв народ не с букети цветя, а с тежко въоръжени конници в началото му до най-модерната авиация в неговия край. В началото на хилядолетието оставяли тук костите си и някое количество генетичен материал, а в края му гигантски количества радиоактивни отпадъци. В началото печенегите избили сума народ и опустошили огромни територии, но като опрели във Византия, ромеите ги разбили и пленили, а после ги заселили в моята родна “шопландия” и оставили техния вожд Батан да си управлява своя твърдоглав народ. В края на хилядолетието на мястото на някогашната юрта на този вожд имаше огромен завод за цимент, чрез който местните хора символично разнасяха своята твърдост наоколо и по света, но пък съвсем в последното десетилетие на хилядолетието заводът бе спрян - уж продаден, а унищожен от някакви си нови ромеи. Тежко въоръжените и нафукани кръстоносци от западните краища на Европа, които също минавали оттук за да си опитат късмета, били разбити на пух и перушина от българската войска, която тогава предвождал цар Калоян, а после остатъците им били разселени по разни пустеещи места пак в мойта “шопландия”, та после тия пустеещи места взели имената на европейските вождове благородници, като например Пасарел, Вакарел, Кондофрей и прочие. В родното ми село Егълница заселили някакъв легион на кръстоносците със страховитото име “Орлите” , което на техния език било Игълс или Егълс или нещо подобно, или поне така разказват легендите и летописите, но това във всеки случай означава, че не само отдавна ние сме в Европа, но и буквално Европа е тук у нас много-много от отдавна. Понеже всички знаят какво е шоп, а някои знаят, че ланд е земя в превод от езика, за който се натискат да бъде език на глобалното село, то аз нарекох мойта земя или ланд “Шопландия”, а не защото искам да приличаме на шотландците или, недай боже, на ирландците с техните проблеми. А легендата за орлите ми предаде братовчедката Райна от Яревци, която е жена с френска осанка и култура, задълбала е родолюбиво в произхода на рода и селото ни и е убедена, че сме преки потомци на френските благородници от онова време. Е, донякъде и на техните оръженосци, коняри и прислужници, но в това няма нищо лошо, защото не може всички да сме благородници, нали все някой трябва и да работи на тая земя. Някога си един граф, като се разхождал по заснежената алея в имението си и като видял скандалния и злепоставящ жълт надпис върху снега “Графът е рогоносец”, той веднага поръчал разследване с изследване. Бързите детективи, на които хич не им пукало за нравствените последици от техните разкрития, имали откровеността да съобщят резултатите от разследването и изследването на своя възложител: “Високоуважаеми г-н графе, урината е на кочияша Ви, а почеркът на Вашата високоуважаема съпруга – г-жа графинята. ” Така че смесването на червената и синята кръв през вековете се е извършвало съвсем нерегламентирано и нещата в своята дълбочина и същност не са били такива, каквито са изглеждали отвън и отстрани. Или са били приблизително така, както днешния капиталистически социализъм или социалистически капитализъм, при който набедени управници, за да се харесат, имат за свой неотменен дълг да вземат от един сиромах, та да дадат на друг такъв или малко по богат от него. При това последният надава вой до бога колко малка е пенсията и социалната му помощ, та не му стигали да си плаща бензина и застраховките за мерцедеса, както и парното на просторните си апартамент и вила. Затова нещата е добре да се гледат не само отстрани и повърхностно, а и в дълбочина, откъдето наистина се виждат такива, каквито са. В най-мъчителните от всякаква гледна точка години на “прехода” у нас брат ми Драго отведе родителите ни със себе си в Париж да поживеят за няколко месеца при него, да видят свят там в световния град, а и светът да види тях. Дори и в дълбоката си вече старост и двамата ми родители бяха изразително красиви хора и с осанка и поведение на благородници. И понеже по външност баща ми бе като еднояйчен близнак на тогавашния президент на Франция Франсоа Митеран, който естествено и заради това се подвизавал преобладаващо в столицата на президентстваната от него република, то всякакви чуждестранни журналисти и туристи непрестанно завирали своите фотоапарати и микрофони в лицата на баща ми и на майка ми, защото ги вземали за управляващата Франция двойка. Баща ми поназнайваше френски език колкото да не остане гладен по техните улици, но в онези дни не си позволил да се възползва от тази ситуация за каквото и да било, а надълго и на широко разяснявал на заблудените журналисти, че не е Митеран или негов близнак, нито брат или братовчед или роднина, ама аз си мисля, че все пак и тая работа не се знае съвсем точно. Преди трийсетина години един човек продаваше гевреци на софийското кръстовище на “Пиротска” и “Княз Борис 1” от своята геврекчийска количка, а опашката за неговите гевреци бе най- дългата и най-търпеливата опашка, която съм виждал, защото геврекчията беше един двойник на тогавашния глава на българската държава Тодор Живков. Сякаш самият той беше облякъл една бяла престилка и беше дошъл там на това оживено кръстовище да продава гевреци на народа когото управляваше, а той – народът, като купуваше, го гледаше захласнато право в очите и често дори забравяше да си вземе рестото.

Славчо Йорданов, Шопски хроники