Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 57 Нашата банка не греши!
Бяха ни събрали да усъвършенствуваме чужд език. Бяхме хора с различно ниво на познания, на образование, на професия, манталитет и т. н. За да направи своята предварителна преценка за състоянието на нашите познания, преподавателката каза онези от нас, които считат, че слабо владеят езика, да излязат отвън, за да провери състоянието на по-напредналите. Така отвън се събрахме неколцина непознати, изпушихме по цигара, та и по още една, но понеже беше студено и кишаво време, решихме да се приберем обратно в помещението, където “напредналите” сричаха и запъваха смехотворно в някакъв учебник чуждоезичен, който преминаваше от ръка на ръка по команда на преподавателката. “Е, щом сте се върнали, ще се включите и вие. ” - каза тя . Когато дойде редът на първия човек от нас слабо владеещите езика и той започна да чете, напредналите, както и преподавателката, го заоглеждаха с интерес, понеже той четеше много по добре от предишните. После същото се случи и със следващия и по- следващия от ненапредналите и по този начин се получи друг анекдот на живо. За по- просветените и опитни хора е ясно, че самочувствието и самомнението на хората е обратно пропорционално на реалностите, затова те не се доверяват на самооценките на хората, ами питат другите за тях или, за още по сигурно, намират начин и си плащат да ги тестват, защото така се добират до по-верни оценки.
В началото на своята кариера баща ми бил касиер на някаква си служба. Като такъв един ден изтеглил от местния банков клон крупна сума пари, с която трябвало да изплати заплатите на персонала. Когато се прибрал от банката, разбрал, че са му наброили значително по-голяма сума, затова веднага се обадил в банковия клон, за да не се притесняват онези там. “Извинете – казал той – изтеглих преди малко пари от вас, но сте сбъркали сумата, направили сте грешка …”. “Нашата банка не греши!” отрязали го от там и му хлопнали телефона. Тогава баща ми докладвал за ситуацията на своя шеф, който му разпоредил да задържи ситуацията в състоянието, в което е и изразил убеждението си, че онези от банката сами ще дойдат да си търсят парите. И наистина, след броени часове от банката се изсипала цяла делегация, която била изоставила там в банката своето високомерие на непогрешими хора, каквито в живота реално не съществуват и с подходящите поклони, молби и извинения си възстановили сумата. А за баща ми останала едничката гордост на доблестен, почтен и честен човек, какъвто си остана до края на живота.
Славчо Йорданов, Шопски хроники
