Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 56 Кой ти е човек, бе

В началото на осемдесетте години бях занесъл телевизора ни на ремонт в най-централния столичен сервиз, след време прибрах телевизора, но като го инсталирах отново у дома ни, разбрах, че ми се губи лостчето на така наречения канален превключвател, а без него наникъде, понеже тогава телевизията си течеше по канали. По онова време в ония сервизи като ти вземаха телевизора за ремонт, сваляха от него всякакви подвижни части като шнурове, бутони и прочие, сакън после да не каже клиентът, че са му ги свили майсторите в сервиза, каквото вероятно се е случвало честичко, щом е била предприета такава мярка. Така или иначе, на другия ден аз се върнах в сервиза, за да си търся това лостче, понеже от целия анализ, който направих, следваше, че сервизът е единственото място, където можеше да е пропаднала тази джаджа. Обясних на персонала какво и що, но те най- безапелационно отхвърлиха всичките ми аргументи и въобще не ги интересуваше, че при такава ситуация ремонтираният от тях телевизор е негоден за употреба, затова ги накарах да повикат началника си, който чуваше иззад талашитената преграда скандала, който неговият персонал създаваше, защото звездният миг в сервизната дейност беше да се натрие носа на клиента, та да си знае ранга и положението в обществото. Началникът се появи величествен и намръщен като генерал, но въпреки това аз запазих самообладание и, както си знаех от детството, че блага дума железни врати отваря, се обърнах към него ведро и приятелски и започнах с думите: “Вижте какво е положението, това лостче просто съм го забравил тук при вас, знаете, че няма откъде да го купя, затова Ви моля като човек …” . "Кой ти е човек, бе, кой ти е човек, не съм ти никакъв човек, а съм шеф на сервиза и хората ти обясниха, че твойта не минава! Край!". Така ме отряза този генерал тогава, затова аз още същата вечер приспособих нещо си с подръчни домашни средства да ни служи като лост за канален превключвател. Думата сервиз е малко неправилно внесена у нас дума, защото там, откъдето е внесена, тя означава обслужване и ухажване до глезотене на клиента не заради хубавите му очи, а заради парите му. Па не само и заради тях, де. Сегашните нови “демократични” вече сервизи се отличават от предишните само по новите си необуздани и безконтролни цени, но не и по свършената работа, защото хората от двете страни са си все същите.

Славчо Йорданов, Шопски хроники