Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 54 Кръчмарски тефтер

Мой съименник и колега в една фабрика през обедната почивка започна да ни разказва виц за Бай Ганьо и някакъв си пръч, но аз се бях отклонил за малко заради телефонно позвъняване, та изпуснах част от вица и затова попитах:”Какво, какво, Славе?”. А той се обърна към мен и рече:”А бе, пръч, бе – не знаеш ли какво е пръч? Това е мъжка коза, ама ти си гражданин и не ги разбираш тия работи. ” И така този човек тогава остана с впечатлението, че от него съм научил какво е това пръч. А вицът си беше забавен, но не чак толкова смешен. Въобще да извадиш наистина смешен и поучителен виц от торбичката си е наистина голямо постижение, а е успех ако разказвачът се сдържи да не се смее на собствения си виц.

Преди повече от половин век, когато във всяко село е имало кръчма, а в някои и по няколко, и заради бедността на посетителите, и заради техните непостоянни доходи те са пиели на вересия – с отложено плащане, казано на днешен език. Тогава, като и днес, след като по някои причини за половин век този начин на плащане беше прескочен, кръчмарите ежедневно, или по-точно ежевечерно, записвали редовно в една дебела тетрадка дълговете на всеки клиент. Когато минавало достатъчно време и се видело, че някой клиент е безнадеждно неплатежоспособен, тогава кръчмарят го призовавал на съд, за да получи чрез него като плащане някоя от нивиците на заборчнялия клетник. Като единствено и неоспоримо доказателство по такова дело съдът приемал записаното в тетрадката, наричана за по-авторитетно кръчмарски тефтер, въпреки възраженията на ответника, че кръчмарят си е записвал произволно консумации, че на тези и тези дати не е пил, че въобще не е бил в селото и прочие аргументи, на което неизменно от съдебния състав му било отговаряно:”Па, ти да си пил!Каквото пише в тефтера, то е важното, а не каквото казваш ти!”

Славчо Йорданов, Шопски хроники