Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 51 Наследниците на Кракра Пернишки

Преди повече от четвърт век обикаляхме селата из нашия край да търсим стара къща, която да закупим, ремонтираме и използваме като вила за седмичен и годишен отдих, понеже вече ни бе омръзнало да кръстосваме малката ни родина надлъж и шир като туристи. Четиричленното ми семейство се бе напъхало в “картонения” миниавтомобил, наричан ”Трабант”, което означава нещо като рицарски спътник и той наистина отговаряше на това си определение. Та като бродехме из нашите села, преди това неминуемо прекосявахме град Перник и при всяко прекосяване показвахме на нашите момченца останките от старата крепост на Кракра Пернишки на високия труднодостъпен хълм горе край реката и пътя. При това обяснявахме, че сме потомци на този владетел, който, като се е опирал на твърдостта и смелостта на своите местни воини, е всявал страх и ужас у всякакъв противник. В едно от пернишките села – Косача местният поляк тогава ни разказа една легенда, според която Косача е било наречено на една млада, стройна, смела и красива сръбска владетелка, която Кракра пленил в някаква битка, но и тя пленила неговото сърце със своята хубост и с дългите си руси коси, които се развявали волно от вятъра докато яздела, та в нейна чест нашият владетел именувал така това село, с което е увековечил тези красиви руси коси. След години в час по история по-малкият ни син имал повод да каже пред класа и пред ”учителката” по история, че е праправнук на Кракра Пернишки, от което тя бе толкова възмутена, та бе повикала специално по този повод съпругата ми, пред която бе изказала възмущението си от такова “изкривяване” на историческите факти. Естествено, ние отдавна сме забравили името на тази персона, нещо повече ¬¬– ние изобщо не сме го запомнили.