Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 50 На пазар за хладилник

Преди години, по времето на дефицитите на по-второстепенните стоки за бита, какъвто е хладилникът и какъвто бях наумил да закупя за младото си семейство, отидох, та се наредих на една опашка в магазин, за който отнякъде бе пристигнал сигнал, че точно там ще бъдат докарани хладилници. Естествено, магазинерите не бяха и чули за такова нещо и искрено се забавляваха от тази самодейна опашка. Пред магазина се разхождаше един възрастен циганин хамалин в очакване на потенциални клиенти за товарене или носене. Заради конфиденциалност спрямо конкурентите ми от опашката, го заразпитвах на цигански език относно ”очакваните” хладилници, та хората от опашката се ококориха как такъв елегантно и официално изтупан младеж разговаря на цигански с някакъв си смачкан и дрипав дърт циганин. Моят събеседник се изсмя на такъв вид надежда и след като се сближихме на основата на това, че аз съм от еди коя си махала, а той там имал еди кои си роднини и че и той някога си в нашата махала е играл футбол и т. н. , той ми предложи да ме заведе в магазин, в който със сигурност мога да си купя хладилникът, който търсех. Качих го на колата и отпрашихме на другия край на София пред въпросния магазин. ”Ти стой тука, а аз вътре ще говоря с продавачката и ще те извикам!” - ми разпореди той. След цигара време циганинът ме повика с жестове и аз се представих пред продавачката, която ме изгледа недоверчиво и изпитателно, след което каза: ”Циганинът ме лъготи, че сте играли заедно в една махала. Как да му вярвам, като той е толкова стар, а вие толкова млад?” Наистина се сконфузих от такъв пълноценен аргумент, но циганинът тутакси се намеси със следната спасителна реплика: ”Играхме с човека заедно на карти!”, въз основа на което продавачката ми се довери и ми продаде искания хладилник. Нейната мнителност беше основателна, понеже и тогава шетаха корумпирани инспектори по търговията и тя беше длъжна да се предпази от санкция или изнудване. Предложих на циганина да го възнаградя за направената от него услуга, но той не даде и дума да се издума за такова нещо – беше ме приел като приятел, заради общите между нас неща.