Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 16 Най-парадоксалното на днешния ден
Но да вървим напред с лексикона. Вече сме двама: аз и Поли – абсолютно безработно семейство. И нея я помете политическата вълна, за да не се заблуждаваме, че е икономическа. Значи ще натискаме бизнеса, занаята, търговията. Но и тук ще пречат бюрократи, партократи, паразити и целия реквизит на нашенската си шмекериада. Поли е много навита, печена е, но и много преуморена, депресирана е малко от съкращението, но ще и мине – познавам си човека. Ние сме хора на съзиданието, макар и без много видима отплата, а това си е нещо като престъпление тук сред нашето племе – а видяха някой да работи, а му завидяха и го пре. . . ха. Обаче от няколко години забелязвам известна поносимост към работещите, по скоро може би скрита омраза, която вероятно се натрупва и складира някъде и все някой ден ще експлодира я с декрет, я самопроизволно. Имаме и симпатизанти, по-точно умилители: умилява им от нашето мравешко трудолюбие на цялото семейство, аплодират ни. Е, докато и те не ни погнат с камъни. Дали пък не сме обременени от времето на конските опашки и номадските преходи? А тези, умилените, са си все настанени на съвсем изпосталялата вече държавна бозка, та що смучат от там и аз не знам. И ръкопляскат. Един полов атлет трябвало да демонстрира сто акта в препълнен с публика стадион. След всяко изпълнение следвали бурни аплаузи. На деветдесет и деветата демонстрация атлетът паднал в несвяст. “У-у–у, -заревала публиката - педераст такъв, една жена не можеш да оправиш!”. Когато се захванах с джамджийство, което много приляга на дипломата ми за инженер и мениджър, и ми се случваше на една-две седмици да остъкля по някое изкривено и скапано черчеве, след половин година един човечец ме попита най-простосърдечно колко милиона съм направил вече, но тогава милионероманията имаше общонародно и общодържавно измерение, та аз не му препоръчах психиатричен преглед, за да не го обидя. Постъпих като Иисуса, та да има после кой да вика и за мен “Разпни го!”. Иисус е наречен така от елините; еврейското му име звучи май нещо като Йешуа, обаче древните гърци нямали буквени знаци за такива звуци. Те и сега нямат, но имат претенции за светите Кирил и Методий, двамата братя от Солун, който доскоро беше български град, населен с българи. То и съвсем нашите от Скопие искат да си ги присвоят само за тях си, но като туряме Кирила пред Методия, не значи, че той е бил баткото. Е, братята са си братя, а комшиите друго нещо. Кръвта вода не става, но и добрият съсед е по-ценен от злато. Та когато видите някой изтърбушен прозорец, то или хората са много бедни, или немарливи, или е заеднишко (орташко, общо), или не искат да множат милионите на джамджиите. Ако имат някой и друг лев, както казах и преди, предпочитат да спонсорират банкерите и кредитните милионери, щото са по учени хора.
Когато не бях в безвремието и бях и по-млад ми се е случвало да се заглеждат в мен с особен поглед жени, без да съм давал какъвто и да било повод или флирт-знаци. Тези момичета, казано най-общо, обаче се разочароваха, когато ме виждаха в изправен ръст, защото не отговарям на възприетите от тях стандарти за красив и привлекателен мъж, а той трябва да е висок и атлетичен по възможност, ухилен или строго сериозен, а не безучастен. . . Но и до днес не мога да разбера срещу какво жени се влюбват в някоя треторазредна отрепка, която по мъжките стандарти си е стопроцентов боклук, обаче не желая по нататък да хабя страниците по този проблем, защото е малозначителен от общочовешка, а и от моя гледна точка. Само ще кажа, че еротиката е приятно занимание, но обикновено е много скъпо в най-общ план и би могло да бъде още по-скъпо при някои частни случаи, но има и много случаи, в които си заслужава цената. И още - жените, тези особени същества, си падат не по мъжете, които се изтрепват от грижи по тях, не по тези, които им дават уют и ги обличат, а за чудна изненада, по тези, които ги събличат – в буквалния, пък и в преносния смисъл на тази дума. Да се търси логика в женските чувства и поведение е абсолютно безсмислена работа, по скоро от значение е знанието отнапред за отсъствието на такава и изграждането на адекватен поведенчески модел. Все едно, това не е актуален, а вечен проблем. Актуален е проблемът с приватизацията, нещо като превръщане на държавното и общинското в частно, по-точно стопанските активи, които могат да носят печалби и ренти да се продадат или подарят на недържавни стопански субекти и лица с надеждата за по-голяма ефективност, когато са в частни ръце. Има малко нещо вярно, но не е цялата истина, защото светът е пълен с примери на държавна индустриална собственост с чудесни стопански резултати и хиляди фалиращи частни фирми. Заедно с приватизацията върви и примитивизацията, обездушаването на нацията, толкова силно желано от новите ни геополитически наставници. Потомствените и новосъздадени буржоа потриват доволно ръце от представата за блаженството от пълноводния поток материални блага, който ще тече в посока от беднорията само накъм тях. И не е само представа, е цинична реалност от седем-осем години насам, но зорът е процесът и посоката му да станат необратими. Най-парадоксалното на днешния ден на нацията ни може би е, че голяма част от беднорията с избирателен вот и с улични демонстрации работи за господа богаташите срещу своите интереси неосъзнато мазохистично, лекомислено и модно. Но, както е известно, всеки народ си заслужава съдбата. Особено когато сам си я създава, бих добавил аз.
(следва)
