Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 15 Опасната неграмотност на политическата класа

Някога на дедо Йордан и баба Маца им умирали децата последователно и почти неотменно, най-накрая се задържал баща ми - баба го кърмила три години и го отбила като слагала четка в пазвата си. Взели, та отглеждали и чуждо дете, защото такова било поверието, ако искаш да оцелее твоето дете. Умрял е в бебешка възраст и най-големия ми брат Йордан. Баба Зарка пък е отгледала едно от братовите си деца Ефтим, който след години загинал по затворите заради политическото си кредо, което отстоявал и не продавал до смъртта си, а ако би могъл сигурно и след нея. Бабината Заркина Враня стена ми е много по далечна от Егълница – там съм ходил седем-осем пъти за целия си живот, но като си помисля, ако в мен има някаква вироглава упоритост, май произтича точно от тамошната кръв. И понеже и жена ми е една упорита брезнишка шопкиня, децата ни са ни зачучулили и двамата по този показател. Каквото и да се приказва за шопите, те са си хеви метъл, дори много хеви, та и повече. Макар и не толкова изискано, но това е описание на някаква родова и дори етнопамет, но днес много по-съдбовна ми изглежда участта на народа и държавата ни. Някой ще рече:” Бе какво им е пък на тях?”, но по мои окомерни наблюдения това вълнува не по-малко от три четвърти от народа ни, а сред останалите май повече се мисли за кльопачката и далаверата. Но така става в исторически план: като се позакрепи народът ни за някое и друго десетилетие да е добре и да е спокоен, току се събудят лошите сили отвън и отвътре и все заедно, та го разбутат и зараздрусват, зер да не забрави, че живее на това размирно кръстовище вече четиринайсет и кусур века. Наистина сме кръстовище на три континента и много народ е наострил уши да регулира тук движението, много народ е минало от тук и пак минава, та прави много наши хора я въртоглави, я кривогледи, я въртиопашковци, а такива хора все някоя пакост ще направят. Откакто се помня, на народеца ни все някой му навива пружините, все го зомбира, все го купува та той все лакътуши наляво-надясно, ту напред, ту назад, ту с едни ту с други. В други цивилизовани страни индивидът натиска да се развива в персонален план – децата, къщицата, ранчото и пр. ама тука не - колкото е по-недограмотен човечецът, все ще се изтъпани да командва парада. Казах недограмотен, защото днес всеки знае по малко от всичко, но малцина са, които знаят всичко за нещо, макар и малко, което умните народи най ценят. Всички помним как по калканите на новите някога панелни блокове се набиваха в очи неграмотно изписаните им номера с подпорки на седмиците и с грозно потекла боя, а писачите бяха все самодейни и самоинициативни неграмотници, които се втурваха най-добросъвестно да оправят света. Вгледайте се сега в самонареклата се така политическа класа в цялата й палитра и ако вие сте поне със средна интелигентност, ще видите каква опасна недограмотност се излъчва от там. Огледайте се във вашия квартал да видите какви хора ви агитират за това – онова и се опитайте да им премерите умствения багаж, пък тогава им се хващайте на пропагандата. Простащината и простотията е като сиромашката въшка – тя все ще скочи на челото на човека, та всички да я видят и да разберат като какъв човек се крие под шарената вратовръзка и меката шапка. Бедата на скромния българин е в това, че все ги гледа тези как си тъпчат търбусите, портфейлите и банковите сметки, как богатеят за негова сметка, а той зяпа зашеметен и все току чака да мине някой и друг век, та да си направи своето възраждане, т. е. да се получи масово поумняване.

(следва)