Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 14 Private commune. Това пък чудо какво е?

Private commune. Това пък чудо какво е? Частна комуна. Нещо като розова пантера. Обаче трябва да съществува, защото нашият човек се научи по време на държавната комуна само да взема и ако може да не дава. Затова сега на частния вече търговец му е ужасно трудно да пробие психиката на потребителя, че може да взема без да дава. Това си е част от естествения примитивитет на голяма част от населението, толкова близък до природата и до невинно хищническия и раздел. В един телевизионен репортаж за циганското население и неговата нова съдба, по–точно нищета, една циганка крещеше буквално в камерата: “Желю требва да дава. . . ”. “Какво?” – пита репортерката. “Да ни дава пари, ние нема с какво да живееме, че умираме от глад!”. Призивът се отправяше към държавния тогава глава. Много от хората се бяха научили кому каквото потрябва да си го вземе я от завода, я от текезесето, я от нивата или гората. Като такива обекти се възприемаха естествено и общодостъпните и безплатни болници и поликлиники, където срещу животоспасителните действия на лекарите се отплащаха къде с някое шише домашна шльокавица, къде с някоя тиква или кутия бонбони, а понякога и с обикновен нашенски донос, жалба или клюка. Реципрочността е трудно разбираемо и трудно приложимо явление. Селяните тук около мен, когато купуваш нещо от тях по тяхна оферта и цена, след това казват “Аз му ДАДОХ еди какво си”, а когато те се излъжат да купят нещо, после с месеци не могат да се успокоят. Лошо е и ако му дадеш нещо ей така без нищо. Първо ще го вземе по рефлекс, после ще се изненада: ”Това не може да бъде, има нещо”. Минава време, човекът е неспокоен, гледа под око, има едно на ум. И понеже не открива нищо, а не може да няма нищо, червеят на съмнението здравата го гризе: “Тоя е голям гявол, ама ще видим. . . ”. Човекът те намразва. Все по-силно, заради бягащия отговор на неговия въпрос. Не може да се дава току така. И така нататък. . . Достатъчно социални и други психолози са се мъчили да открият логика в голямото отмъщение срещу малката услуга или защо зад всякое зло наднича някое добро. Може би разгадката е в примитивното възприятие на комуната като поток от блага, макар и не пълноводен, единствено в посока към нашия човек, и то само безвъздмездно и анонимно. Затова в общия устрем към всевъзможен бизнес май е дошло време и за частните комуни. Нямам и капка представа като какви трябва да са те, но във всеки случай може да се очаква добра далавера от тях при подходящ мениджмънт, а мениджъри у нас вече колко щеш. Може и да се използва опита на всевъзможни антикомунистически формирования, чиито членове живеят в такава взаимопомощ и комунистическо сътрудничество в себеуреждането, че би им завидял и най-комунистическия комунизъм. От лошотия змията си налапала опашката и започнала да я поглъща методично и неотстъпно, докато. . . Не ми обръщайте внимание! Някакъв щъркел погълнал продоволствено една змия, но тя излязла през задния му отвор и си тръгнала, той пак я погълнал, тя си тръгнала по предишния начин и после пак и пак, но щъркелът се досетил та си поставил човката на задния си отвор и си помислил самодоволно: “Ха циркулирай сега колкото си щеш!”. Това са глупости, но чети и глупостите, защото умното, което може да откриеш в тях е като бисер от сметище. Теорията, че купищата боклуци са купища богатства сигурно е вярна, но има боклуци и боклуци. Важното е да попаднеш на добър боклук. Както и на умна глупост, ако може така да се каже. Ако по някаква причина изпуснете брачната си халка в умивалника и тя заподскача палаво по порцелана със задача да се пъхне в отходния отвор и да изтече с мръсната вода, не я гонете безуспешно, просто сложете длан на отвора и се успокойте. И си спомнете, че това е умност, научена от глупост.

(следва)