Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 12 Ресурсите на България
Ресурсите на България? Например петдесет милиона декара обработваема земя за ниви, градини, ливади, лозя и прочие, от нея двадесет милиона равнинна и удобна за високоефективни механизация и мелиорация, а другите тридесет милиона декара полупланинска и планинска, подходящи за японско - швейцарски модели на обработка с малка механизация, специална мелиорация, много хъс и много труд. Горите - тридесет и нещо милиона декара - са предимно млади борови със сравнително нисък дървесен запас, а тези с по-богатите запаси са труднодостъпни за транспорт и добив. Това е почти единствения възобновяващ се ресурс, но не и самовъзобновяващ се, ето защо се нуждае от инвестиции, но не от спонсори, а от държавата и едва ли не с плътно административно или друго ограждане от апашите, от обикновеното крайгорско население и от износителите й за жълти стотинки. Наложително е управлението на горските ресурси да се предоставя изключително на ясни българи-родолюбци. Държавната управа, ако може да събере акъл, та да не допуска огромни количества чудесна за преработка дървесина да излита през комините във вид на пушек, каквото явление е характерно за най-изостаналите страни по света. Аз няма да казвам как да стане това, защото това си е мое частно ноу хау и ако го споделя тук ей така безвъзмездно, би могло да бъда упрекнат, че правя комунизъм и, естествено, навикан вместо благодарен. Вода и вятър за алтернативна електроенергия няма, колкото и странно да звучи на непосветените. Нефт и газ нямаме. Въглищата са на изчерпване с изключение на нискокалоричните в Марица - изток. Слаби са ни рудните залежи. Имаме минерална вода за бутилиране и износ, ама от това много-много не може да се забогатее. Камъни и скална маса имаме колкото си щеш, ама какво да правим с тях, да се замеряме ли? Какво друго имаме: транзит за транспорт изток-запад - да, но иска пари за хубави пътища; ландшафт за туризъм също; интелектуален ресурс - все още доста много: компютърни специалисти и факири, медици и безработни инженери и всякакви други умници и умелци.
В егълнишката Яревци имаше легенда, че прабаба ми, за да ги опази от съсипия, събрала жълтиците на прадядо ми Мите в една кожена торба и ги заровила тайно пред портата край коларския път. След време куче надушило кожата и изровило торбата, влачило я по нивите и разпиляло там жълтиците. Години наред след това, като работели по нивите, хората си намирали по някоя жълтица. Аз обаче никога не съм видял нито една от тези жълтици, било като накит или друго, затова съм сигурен, че авторът на легендата е имал за цел да превърне нивата в привлекателно място - не, но в силно привлекателно място. И май е успял. Ако е живот и здраве и аз се каня да покопая по тези ниви, та белким и аз намеря някоя и друга жълтичка.
Отглеждам тук четири кокошки, ей така, за домазлък и компания, намирам от време навреме в гнездото по някое яйце, но те разбраха, изглежда, че някой им краде яйцата и че този някой не може да е никой друг освен моя милост, и колчем влезех в кокошарника, две от кокошките заставаха на стража пред гнездото и буквално ми объркваха намеренията, защото ми кукаше да изразявам толерантност и уважение към тяхното птиче общество.
Когато бях юноша, майка ми предаде, т. е. съобщи ми предание от своите предци, че сиромашката въшка изскача на челото на човека, та го издава и злепоставя, дори когато е в новите си дрехи, под които уж не би трябвало да се разбере, че е от сиромашията и простотията. В днешно време бюрократията и чиновничарството добиха такъв каламитет и така жестоко ядат сиромаха, та болката и унижението от това е колкото от безнравствения търговец с неговите невиждани и нечувани по света гигантски по алчността си надценки. Обучени още от тоталитаризма персони, преоблечени в новодемократични одежди, развъдиха дважди повече бюрократи, съпоставено с предишното, наричано авторитарно, общество, а това са същите хора, каламитиращи и злепоставящи на светския прием нашата стара нация.
(следва)
