Loading

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 11 Пенсиите и цигарите

Пенсиите и цигарите

На 24 март 1960 година, на рождения ден на баща ми погребахме тленните останки на неговия баща и мой дядо Йордан в Централните софийски гробища. Той доживя осемдесет и две годишна възраст без да е срещал жив лекар и в мизерните до невъзможност селски условия. След пет години отидохме с приятеля ми от Стоб Кирил Войнов на гробищата, но аз не успях да открия гроба на дядо си, тъй като човекът нямаше и паметник, а нямаше, защото многодетните ми родители не са можели да си позволят такъв разход в ония също трудни за нас години, а пък вероятно са и преценили, че грижата за живите подрастващи учащи се хора е по-важна от символите на родовата памет. Дядо ми, откакто го помня, беше неизменно с цигара в уста, залепена на долната му бърна и тя пушлявеше там, докато го не опареше по устните, при което той изваждаше следваща цигара, запалваше я от половин сантиметровия вече фас и така нонстоп и цял живот. Когато получаваше мизерната си земеделска пенсия, първата му работа бе да си закупи цялото необходимо количество цигари до следващата пенсия, а след това купуваше другите потребни неща, доколкото стигнеше остатъкът. От лични неуспешни опити зная какъв проблем е да се отървеш от гадния навик да се пушат цигари и затова се отнасям с голямо уважение към двама-трима заклети пушачи, които успяха. Също така хора, които са ми близки до сърцето и за които е имало опасност да затънат в тютюнджийското блато, аз съм съветвал като единствена спасителна мярка никога да не опитват от това нещо. Няма никакъв спор, че цигарите са една от големите глупости на човечеството и ако трябва да сме по-глобални, трябва да признаем, че светът бъка от глупости, от което пък следва, че май някой трябва да го води за ръчичка, та да не прави тези глупости. Ала кой е този някой и аз не зная - може би е някой тато, може би е някой нато. . . Големи надежди за такава работа дават хората от Далечния изток - китайци, японци, корейци и пр. Виж японецът какви чудесии направи и продължава. Ами китаецът? Навремето се увличах от евристиката - науката за откритията пък и въобще за иновацията. Алгоритъмът на логическия мисловен процес, с който тя ме бе въоръжила, ме доведе до на пръв поглед очевидния извод, че за да не се изхвърлят огромни количества дървесина във вид на отпадъци, когато се превръщат кръглите горски дървета в четвъртити греди и дъски, тези горски дървета просто трябва да се раждат четвъртити, защото не може дъските да са кръгли. Тогава този извод ми се стори толкова смешен, че направо изоставих и забравих тази работа. Но десетина години по-късно прочетох как китайците са намерили начина да накарат природата да им ражда четвъртити дървета. Е, където има много народ и шансовете умниците да са повече са по-големи, освен това според диалектиката количествените натрупвания водят до качествени изменения, нали така!

Когато искаш да се сприятелиш с едно животно - куче, котка или друго, ти трябва да му покажеш добронамереност с плавни движения и ласкави слова, както и подходящо да го почерпиш. Не можеш да се сприятелиш с такова животно, ако почнеш да искаш нещо от него. Има хора, като решат да се сприятеляват с теб, идват и ти викат:"Дай по ракия" или "Дай по цигара". Едно време в детството ми баба Маца като ме поведеше за нещо си у комшии или роднини, все ще вземеше по нещо от вкъщи - ябълки, круши или друго за армаган, щото, казваше тя, на гости се с празни ръце не ходи. Тогава бабите по селата носеха в джобовете на носиите си ошав или бонбони и къде как срещнеха дете, а то ги поздравеше със съответното добър ден, утро или вечер, те го почерпваха, питаха го чие дете е, казваха му, че е добро дете благославяха го и му пожелаваха да се изучи и да стане голям човек. Понякога баба вземаше на заем от съседите тенджера брашно - я от нужда, я ей така за приказушка, я за промяна щама на квасеца. После, когато връщаше заема с наше брашно, тя го натъпкваше плътно в същата тенджера, а когато съседката и речеше:"Я па ти, Мацо, много си го натъпкала", тогава баба й отвръщаше:"Е па, вашето брашно беше по-хубаво, та затова".

(следва)

Вход с фейсбук профил:

ipernik com