Лоби, газ и демократична власт

В смяната на министри, правителства и цели управления няма нищо драматично. Напротив, това е демократичен механизъм за промяна във властта ,така както е повелил суверенът – народът. Но при всяка една промяна в текущото управление трябва да се разчитат знаците и заявките, които властта дава с акта на направените промени с оглед на обществения интерес и националните приоритети.

Две оставки в кабинета от изминалата седмица бяха текущите властови промени в правителството, излъчено и подкрепяно от ГЕРБ. Обясненията,които дава официалната власт или групите, заинтересовани от властта, съвсем логично не са напълно обективни. Останахме с впечтление, че дори някои анализатори клонят встрани от очевидните факти. Отстраняването на министрите – Константинов и Трайков беше посочено като акт за отпушване на натрупаното социално напрежение, което рушало доверието в ГЕРБ. Тази теза не е достатъчно убедителна първо защото социологическите изследвания не отчитат спад на подкрепата за ГЕРБ и второто по-важно, фигурите на двамата отстранени министри някак си бяха по-скоро симпатични в очите на обществото, отколкото да бяха привиждани като обществено нетърпимите персони в този кабинет.

При цялата справедлива омраза на българите към системата на здравеопазването на всички ни е ясно, че вината за това лекарствените лобита в България да имат толкова скрита и неправомерна власт (в държавни институции и медийни групировки) не е на бившия министър Константинов и именно опитът му да не се съобрази с тях най-вероятно му коства поста, но не и почтеността. Потвърждение за това са и думите на г-н Борисов, че го сменя защото „Той успя да се скара с абсолютно всички и накрая се оказа, че само аз съм му фен“.

Още по-знакова е исканата и приета оставка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков. Започнал в началото на мандата си като по-скоро безличен експерт, с вид на послушен ученик, но изненадал всички ни с изключително принципната си проява на национално отговорно поведение през април миналата година, свързано с подписването на обвързваща клауза за изграждането на АЕЦ „Белене“ между бившия шеф на Националната електрическа компания (НЕК) Красимир Първанов и руската компания „Атомстройекспорт“. Тогава министър Трайков категорично защити тезата си, че анексът не отговаря на интересите на България, а неговият подчинен е положил подписа си без неговото знание и разрешение. С този си акт той си навлече гнева на собстеното си правителство и на руските енергиини лобита в държавата ни. Трайков не се поколеба да влезе в конфликт и с влиятелния президент на “Лукойл – България” Валинтен Златев, като заяви, че цената на горивата, произвеждани от “Лукойл”, е висока и трябва да се компенсира с внос. И така днес след отстраняването на министър Трайков риторично се питаме – кои интереси надделяха, на българската или на руската страна?

БЗНС винаги е изразявал притесненията си от влиянието и силния натиск на руските енергийни интереси върху българската политика и държавните ни институции. Като убедени демократи, виждаме реална заплаха за националната независимост и сигурност на България при обвързването й в бъдеще в изцяло руски геополитически проект. Дори с цената на големи политически битки не бива да допускаме проектът на руските и български олигарси да успее. Още повече този прокт не е секретен и има влиятелни застъпници в българската политика и бизнес, а именно – да превърнат България в руски троянски кон за Европейския съюз.

БЗНС вижда съвсем реална заплаха във формулата за контролиран български политически елит от енергииния гигант Русия. При това недемократична, Путинова Русия , която заради интересите на шепа милиардери е готова да погази свободата и просперитета на собствения си народ, а какво остава за чуждите малки нации!?

Разбира се руският газ е фактор, с който неизбежно България ще се съобразява, но политическата ни класа трябва да изхожда в поведението и решенията си от гледна точка на българския национален интерес, а не директно да лобира за тоталната ни енергийна зависимост от Русия.

Икономическо решение за енергийната независимост на Българската държава от Русия е изпълнението на стратегическите проекти за диверсификация на газа. Проектите и концепцията за икономическа свобода са разработени и само трябва да се осъществят, но не е така на вътрешно-политическо ниво. В съвременната българска политическа система има: ярки, откровенни и скрити, но всичките силни проруски политически организации и съответните лобита вътре в тях.

БЗНС и новото ръководсто няма да се уморят да пропагандират, че на България днес повече отвсякога й е необходим национално отговорен и морално съхранен елит, който да се включи в упралението на държавата. В този смисъл БЗНС е за изгражането на силен демократичен политически субект с ясна евроатлантическа и демократична идеологическа принципност. Общественият интерес изисква в бъдещото упраление да има политически субект, който да представлява и отстоява интересите на демократично мислещите хора в страната ни. Не трябва да забравяме, че огромен процент от хората с демократична ценностна система в България не гласуват, не защото са политически апатични, а защото няма за кой да гласуват.

БЗНС винаги е бил ярък носител на евроатлантическите политически и граждански ценности и сега е призван да участва и сформира мащабен политически проект за гараниране на европейското развитие на България. Необходим е автентичен демократичен политически проект, който да участва в бъдещия парламент. БЗНС иска да предотврати поредните имиджови, набързосформирани организации в проекциите, на които личат генезисът, парите и интересите на бившите ДС или дори КГБ.

На следващите парламентарни избори БЗНС ще даде заявка за твърдото продължаване на евроатлантическия път за развитие на България. Политическата воля на БЗНС е да покажем България като достойна нация, която не се задоволява с наличната си бедност, а има високи жизнени и морални цели. БЗНС счита, че този път от нас ще зависи да докажем, че българските политически организации служат на собствените си родолюбиви каузи, а не обслужват тесни олигархични кръгове и корупционните им практики.

България се нуждае от политици и организации , които имат силата и легитимността да ориентират държавата в европейски план и да противостоят на обсебващи зависимости и натиск, идващ от недемократичния Изток. 

Излезе новия брой на Земеделско знаме: http://www.bzns.bg/?page_id=238