КОЙ Е НИКОЛА Д. ПЕТКОВ? Никола Д. Петков е роден на 21. VII. 1893 г. в гр. София в семейството на Димитър Петков – /убит на 11 март 1907 г. като министър-председател на България/ и Екатерина Ризова. Брат е на народния трибун Петко Д. Петков – народен представител от БЗНС / убит на 14 юни 1924 г./. И двамата следват и завършват Сорбоната в Париж. След убийството на брат си (14.VI.1924) Никола Петков остава емигрант в Франция. Завръща се през 1929 г., а в 1932 г. участвува в създаването на БЗНС (Ал. Стамболийски) и е член на неговото ПП. През 1938 г. е избран за депутат в XIV ОНС, от което е касиран в края на годината. След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г. Петков става секретар на Съюза. От 9 .IX. 1944 г. до 10. VII.1945 г. е министър без портфейл, след което напуска правителството и оглавява Обединената демократична опозиция в борбата и срещу комунистическата антинародна власт. В изборите на 27. X .1946 г. е избран за депутат и председател на Парламентарната група на БЗНС в VI ВНС. В парламента проявява безпримерен героизъм и доблест в борбата срещу похитителите на народните права и свободи. Особено драматична е словесната битка с диктатора Г. Димитров. Заради смелата му и безкомпромисна борба в защита принципите на парламентаризма и демокрацията на 5 .VI.1947 г. (след ратифицирането на мирния договор от Американският Сенат!) Никола Д. Петков е арестуван от трибуната на Народното събрание и след един фарсов процес осъден на смърт и обесен на 23 .IX. с. г. в Софийския централен затвор. Така завършва животът си този велик син на България – “най-големият демократ на своето време”!