Нолина

Нолината е сукулентно растение, обича много и пълна светлина – колкото повече, толкова повече. При нашите климатични условия, нолината е стайно растение, като лятото може да се вади навън, на слънце.Почвата, която аз ползвам е за кактуси – т.е. с много песъчливи примеси, за да може да се оттича лесно водата. Като всяко сукулентно, нолината не обича задържане на вода около корените. Когато поливате, е добре да изчакате почвата да изсъхне напълно, дори може да засушите. След това обилно поливане. По принцип няма опасност да пресушите нолината, тя все пак живее в пустинни и полупустинни райони с дълги периоди на засушаване и пълна липса на дъжд. Поради тази причина, естествено удебеленият ствол служи за резервоар за вода. Лесно може да забележите кога сте пресушили нолината по характерното “свиване” или “спаружване” на стъблото. Все пак, не чакайте това да стане крайно видимо , ако леко си намали обема, значи е за поливане. След поливане, стъблото се изпъва и наедрява.Нолината има плитка коренова система и поради тази причина най-често се сади в плитки и разлати саксии. Аз имам две растения – едното е в плитка и разлата, другото е в обикновена. Личното ми мнение е, че нолината се адаптира и в двата случая, защото не забелязвам разлика в развитието, дори тези дни забелязах, че от нормалната саксия се подават вече корените.Основните неприятели, с които аз съм се сблъсквала, са памуклийките – много я обичат. Друг, така наречен проблем за някои, е съхненето на крайчетата на листата. Това съм го забелязвала при по-продължителен период на засушаване. Не е проблем за растението и всъщност е част от нормалния процес на отмиране на листата, така че е по-скоро козметичен дефект бих казала. С времето, пожълтяват и отмират най-долните листа. По този начин, се формира характерния дървовиден ствол на нолината. Може да премахвате отмрелите листа, но не съветвам да махате зелените, с цел да се формира по-бързо ствол – това само издължава ствола и лично на мен ми изглежда грозновато. Търпение, търпение, и пак търпение, и ще се формира ствол след няколко години.Нолините се продват в няколко разновидности и размери. Големите и отгледани няма много какво да коментираме. Малките обаче често се продават в групи по две или три. И тук възниква въпросът – да разделяме ли. Понеже аз лично за себе си не успях да си отговоря на този въпрос, имам една единична и една тройна. И мога да кажа, че е по-скоро въпрос на вкус и лично предпочитание, отколкото на препоръка. Ако искате да разделите растенията и да имате няколко единични, разделяйте, но все пак внимавайте с накъсването на корените. Ако запазите растенията заедно, те образуват много по-богата и красива група и смятам, че имат особена красота. Моята лична препоръка: “не разделяйте!”По принцип, нолината е едно от най-некапризните, непретенциозните и безпроблемните растения. Само слънце, слънце, слънце и редовно забравяне да я поливате и след 150 години ще имате ствол като на картинките и като в оранжериите. Но пък си заслужава тази прелест.