В аптеките липсват лекарства за тежки болести

"В последно време българските пациенти все по-често остават без лекарствено лечение, и то при много сериозни заболявания". Това предупреди председателят на Асоциацията на собственици на аптеки Николай Костов.

От началото на годината в аптеките са зачестили липсите на бързодействащи инсулини, общо над 100 лекарствени продукта в даден момент може да изчезнат от пазара, допълни Костов. По данни на зам. здравния министър Бойко Пенков са засичани случаи и на липси на лекарства за рак и ревматоидни заболявания.

Причината определени медикаменти да изчезват от пазара е т.нар. паралелен износ. Част от по-скъпите лекарства за хронични болести у нас имат по-ниски цени в сравнение с тази в други страни от ЕС. Затова има дистрибутори, които купуват от производителите дадени количества, но вместо в аптеките у нас, те директно ги изнасят в по-богати държави от ЕС, където цените на същите медикаменти са по-високи. По закон паралелният износ е разрешен, но само ако са задоволени нуждите на местния пазар, а понастоящем за контрола над това какви са нуждите у нас и какви количества се продават на търговците отговарят производителите. Доскоро за износ на лекарства се искаше и разрешение от агенцията по лекарствата, но Конституционният съд го отмени. Самият ЕС изисква свободно движение на стоки и затова не може да се наложи забрана за паралелен износ.

Има спешна нужда от ефективна регулация на паралелния износ на лекарства, която да възпрепятства порочните практики, призова вчера Костов. "Реекспортът на лекарства у нас в момента застрашава живота и здравето на хиляди болни, защото се е превърнал в система за бързо забогатяване на определени фирми, които безпрепятствено изнасят огромни количества лекарства за редица заболявания. Очевидно е, че има корупционни схеми, от които може би се облагодетелства и част от администрацията, защото е ясно, че печалбите от паралелен износ са огромни, а в същото време никой не прави нищо, за да спре този процес", обяви вчера Николай Костов. Проблемът според експерти е, че освен легален, т.е. след като са покрити местните нужди, съществува и нелегален износ на лекарства. Костов посочи нелоялни практики, при които цялото внесено количество от един лекарствен продукт - 200 или 500 опаковки, изчезва от пазара за броени часове, защото се изкупува от аптеките от подставени лица с рецепти. "Има и други схеми с участието на самите представителства на фармацевтичните компании", допълни още Николай Костов.

В МЗ има готов текст за законови промени по този въпрос, отвърна зам.-министър Пенков. Той предвижда създаване на списък с рискови лекарства, които да са под наблюдение и при намаляване на количествата на пазара износът да бъде временно спиран. Наблюдението ще се извършва от МЗ и здравната каса, а списъкът на рисковите медикаменти ще се актуализира на всеки 6 месеца.

РАЗПЛИТАНЕ

Днес парламентът ще гласува удължаване на мандата на Румяна Тодорова като управител на здравната каса до избиране на нов шеф на институцията. Договорът на Тодорова изтече на 12 февруари, до избора на нов управител ще минат поне още няколко седмици, а през това време няма кой да разписва фактурите за болници и лекари, а също и част от протоколите за скъпо лекарствено лечение. "Забавихме се по организационни причини - заради тълкуванията на юристите какво става след изтичане на мандата на Тодорова, нали знаете - 18 юристи дават 45 становища", поясни вчера шефът на здравната комисия в парламента Стоян Тонев. Изборът се забавил, защото юристи посъветвали парламента, че Тодорова може да управлява касата и след като изтече мандата й - с удължаване на договора й. После обаче се оказало, че тя не е на трудов договор, а на такъв за управление, а той не можело да се удължи без специално решение на парламента, каза Тонев.

Източник: segabg.com