Полезен ли е маргаринът и защо да не го ядем

Намазваш филийка с маргарин, изяждаш я и хоп, поздравления: ти си поел нужната доза от фибри и “можеш да забравиш за диетите!” Това се опитват да ни убедят проиводителите на един не безизвестен маргарин.
Наистина ли той е полезен и по-добър от маслото? Допринася ли той за нашето здраве? Това са отговори на които сами трябва да си отговорим. Нека първо проследим производствения процес наречен хидрогениране (всъщност създаден от Procter & Gamble с цел производство на сапуни).

Първо, олиото или другата използвана зеленчукова мазнина е течна. За да се превърне в твърда маса продукта се загрява до много висока температура под налягане. След това се вкарва водород (hydrogen) в сместа при наличието на никел /и алуминий, като катализатори. Водородните молекули се свързват с въглеродните и ТАДАМ! вече имаме твърда маслена маса наречена маргарин…Или по скоро ако тъмната, лошо миришеща маслена смес е това което наричаме маргарин. За да се стигне до маргарина, който познаваме се преминава през процес на избелване (много подобен на избелването на прането), оцветяване, прибавяне на консерванти, парфюмиране и понякога добавяне на витамини. Така вече имаме познатия продукт който мажем на филийки на децата.

Какъв е проблема? Всъщност има четири главни проблема.

Първо, жестокото загряване и последваща обработка на олиото разрушава всички витамини и минерали, променя състава на протеините.

Второ, жизненоважните мастни киселини (Essential Fatty Acids)са променени а понякога дори превърнати в антагонистични съставки, т.е. вместо полезни са станали вредни. Д-р Hugh Sinclair, завеждащ лабораторията за хранене на човека в Университета Оксфорд, е открил че липсата на тези мастни киселини: “допринася за нервни заболявания, сърдечни заболявания, артеросклероза, кожни заболявания…артрит и рак” (Drug Trade News).

Трето, получената субстанция е неразпозната от тялото, следователно се третира като чужд обект и количеството което не се изхвърли се отделя в мастните клетки. Единствения ефект от тази мазнина, настрана от лошото здраве, е увеличаването на мастната маса.

Четвъртият, според мен най-голям проблем, е наличието на никел в процеса на проиводството. За съжаление, никела остава в маргарина. Според авторите на учебника “Индустриална Химия:” “никела не може да бъде филтруван изцяло, независимо от използвания метод…Процедурата е да се впръска раздробен на много малки частици никел…никела се използва от 0.5 до 1процента.” Още по-лош е факта, че най-разпространения (евтин) метод е да се използва равна смес от никел и алуминий, при която обаче за да има ефект, използваното количеството се увеличава от един до десет процента от теглото на продукта.

Най-добре е обяснено влиянието на никела върху човешкото тяло от д-р Henry A Schroeder: “Този елемент дори и в минимални дози е канцерогенен. Още повече, че метали неприсъщи за човешкото тяло, като никела, са изследвани като причинители на артеросклерозата… Един метал може да замести друг и да го измести от биологичната система, така че има голяма вероятност никела да се състезава с друг, всъщност жиззненоважен, метал от ензимната система на тялото и да допринася за недостатъчност на витамин B6…” (Журнал на хроничните болести).

Следват разбира се по-малките проблеми с добавените оцветители, подобрители, консерванти и други химикали.

На тези които са започнали “диета с маргарин:” “Да ви е сладко!

Източник: https://www.facebook.com/bglev