Нарастват българите, които се лекуват в чужбина

И през 2015 г. се запазва тенденцията да расте броят на българските граждани, които се лекуват в чужбина, като освен хората, които избират лечение навън за собствена сметка и за които няма статистика, все повече са и пациентите, чиито разходи за лечение извън страната се поемат от публични фондове - здравната каса или от бюджета на здравното министерство.

477 души са се лекували в Европейския съюз по линия на здравната каса през 2015 г. През 2014 г. те са били с 53 по-малко, през 2013 г. - със 113 по-малко. През 2007 г. хората, за които НЗОК е платила, са общо едва 9. Става дума само за планово лечение, като в огромния брой от случаите то е платено изцяло от касата. НЗОК е длъжна да плаща за лечение, което е и в нейния пакет, но не може да се осигури у нас, например при по-сложни или тежки случаи поради липса на апаратура или специалисти.

Основно в ЕС се пътува най-вече за онкологични заболявания, за които няма терапия у нас, за сложни хирургични и ортопедични операции, за очни операции и за химиотерапия с нови медикаменти. НЗОК обаче не поема разходи за път, престой на близки, потребителски такси. Отделно касата плаща и за спешно лечение, когато то се наложи на наши граждани в евросъюза.

Затова и сумата, която касата плаща за лечение в ЕС, се е увеличила почти 30 пъти от 2009 до 2014 г. През 2009 г. разходите по това перо са били 2.2 млн. лв., а през 2014 г. - над 60 млн. лв. През 2015 г., въпреки по-големия брой лекувани българи, разходът на касата е едва 30 млн. лв., но това се дължи на факта, че НЗОК спря да плаща за част от лечението и трупа дългове към чуждите клиники.

Повече са и пациентите, които заминават зад граница по линия на комисията за лечение в чужбина към здравното министерство. Там броят на кандидатствалите намалява през годините - от 279 през 2012 г. до 185 през миналата година. Това се дължи предимно на това, че пациенти, които преди са се обръщали към МЗ, вече търсят помощ от НЗОК. Министерството поема само лечение, което не може да се осъществи у нас и не е в пакета на касата - трансплантации, и до лятото на миналата година - високотехнологично лъчелечение. Затова и повечето пациенти, получили одобрение от комисията към МЗ, са пътували за Турция. От юли 2015 г. обаче лечението с кибернож е вече в пакета на касата, а от тази година има договори и с български болници, които вече имат такава апаратура. Одобрените молби в МЗ през м.г. са 83, докато през 2012 г. са били 49. Отказите се дължат основно на становища на националните консултанти, предимно за костно-мозъчни трансплантации, които се смята, че могат да се правят и у нас. МЗ е платило 4.2 млн. лв. за лечение на българи в чужбина през 2015 г.

ДЕЦАТА

1390 деца са получили помощ от фонда за лечение през 2015 г. От тях 414 са пътували извън страната, останалите са получили помощ тук - редки лекарства, скъпи консумативи и консултации. За сравнение - през 2015 г. по линия на НЗОК помощ са получили едва 15 деца. Вероятно обаче броят на заминаващите през касата ще нарасне тази година заради желанието на здравното министерство НЗОК да поеме лечението на децата. Заради арестите във фонда има забавяне и в момента 40 деца чакат молбите им да бъдат разгледани, твърдят от обществения съвет, през който минават молбите. Според МЗ обаче забавяне няма, даже сега документите се разглеждали по-бързо отпреди. Оттам обещават съветът да заседава по-често.

Източник: segabg.com