Над 500 хил. българи у нас имат присаден бъбрек

550 са живите българи с присаден бъбрек, като това съобщи началникът на Клиниката по нефрология и транплантация при Александровска болница проф. Емил Паскалев по време на Европейската конференция по трансплантации и физическа активност, която се провежда в Правец. Той допълни, че 1304 бъбречни трансплантации са направени у нас от 1973 година насам, откакто се води статистика. 657 от тях са от трупен донор, а 647 от жив, отчете проф. Паскалев. Той добави, че тенденцията е да се увеличават трансплантациите от жив донор, при това не от пряк родственик. Като цяло се повишава и броят на трансплантациите с 5-6% годишен ръст. Проф. Паскалев разказа, че

са родени 17 деца от трансплантирани жени,

като някои от тях са дори с по две деца. Една от пациентките издържала 18 години с трансплантиран бъбрек, родила две деца и след това се наложила нова трансплантация, която също била успешна и тя все още е добре, допълни още той.

Да се узакони у нас кръстосаното донорство. Такава промяна в Закона за трансплантациите ще предложи щефката на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Мариана Симеонова. Въпросният метод позволява роднина на един пациент да дари орган на втори, с когото е съвместим, а роднина на вторият пациент от своя страна пък да дари орган на първия.

Над 10 българи са били подложени на кръстосано донорство в чужбина, като не всички са били в Турция, обясни от своя страна проф. Паскалев.

Според д-р Симеонова трябва да се позволи и на хората с присадени органи да познават близките на донорите си. Тя обясни, че те и в момента намират начин да се открият, макар на нея да не й е позволено да ги свързва.

0,0039% от българите са заявили нежеланието си да дарят

органите си след смъртта, съобщи ръководителят на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при болница „Света Марина – Варна”. През 2010 г. сме имали 0,3 донора в мозъчна смърт на милион население, а през 2014-а – 3,14 донори в мозъчна смърт на милион население, обясни той. Според е него важно хората да са образовани по темата. „Пример: Как може 3 млн. хървати да могат да организират трансплантации от 100 донора на година, а 7 млн. българи – 20 донора на година. Трансплантацията е бързо развиваща се медицинска услуга, но за съжаление донорството зависи изцяло от хората”, коментира той.

Източник: monitor.bg