Нелоялни фармацевтични практики махат лекарства от пазара, а медикаментите за онкологични заболявания и антидепресанти не достигат у нас.
"Генеричният пазар в България е силно развит, но изкривяванията в него са продиктувани от не дотам добросъвестното отношение към цените на лекарствата. Някои фармацевтични фирми се стремят да регистрират нови генерични продукти. Въпреки това внасят само по 20-30 опаковки от тях, след което медикаментите изчезват", заяви пред „Новинар“ проф. Генка Петрова, председател на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR).
„Това довежда до снижаване на цените на други генерични продукти, които стават апетитен обект на паралелния износ. Окуражаването на генеричния пазар трябва да бъде по отношение на броя на продуктите, а не по отношение на постоянното намаляване на цените“, категорична е тя. По думите й тези мерки се отнасят повече за онази ниша от пазара, където генеричната конкуренция тепърва прохожда, а не в тази, в която пазарът вече е добре развит и за една молекула има множество алтернативи.
„При добре развития генеричен пазар цените горе-долу са пазарни, отговарящи на търсенето и предлагането“, уточни тя. По думите й некоректните практики се прокрадват в момента, в който изтича патентът на даден оригинален продукт. Контролът в това отношение е наистина сериозен проблем, макар Изпълнителната агенция по лекарствата да предприема мерки за неговото затягане. „Това наистина е проблем.
До такава степен, че базови медикаменти, първа линия в онкологията, просто ги няма. Същата е причината и за ривотрил. Оказа се, че той е един доста широко използван антидепресант. Той изчезна, защото стана 2,40 лв. и за оригиналния производител това вече не е цена, на която той дори и опаковката може да си плати. Все пак се поддържат определени стандарти за производство“, допълни тя. Медикаментът може да се намери на приемливи цени в Сърбия, Македония и Турция. „Даже в Сърбия има лицензно производство на ривотрил. Едно добре решение за вътрешния пазар“, заключи проф. Петрова.
Междувременно стана ясно, че за миналата година Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е спестил над 22 млн. лв. публични средства за медикаменти. Разходите само за онкологични лекарства възлизат на около 220 млн. лв. Сериозен разход са и медикаментите за редките заболявания, заради което е необходимо да се създаде Общоевропейски фонд за лечение на тези специфични заболявания, заяви председателят на съвета проф. Николай Данчев по време на работна среща, посветена на оценката на здравните технологии.
„Една оценка на здравните технологии, когато се отнася за лекарствена терапия, неминуемо трябва да включи и данни, касаещи не само честотата на нежеланите лекарствени реакции, но и разходите, свързани с тези лекарствени реакции, които се нуждаят от лечение“, допълни доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
В тази връзка вече се водят разговори с пациентски организации за инициирането на кампания, която да стимулира по-добрата събираемост на данни за неблагоприятните реакции от различни медикаменти. Освен това според доц. Стоименова се забелязва разминаване между ефективността на даден продукт по време на клиничните изпитвания и употребата му в реалната практика.
Източник: novinar.bg
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!