Искат два дни платен отпуск за профилактични прегледи

От Националната пациентска организация настояват да има два дни платен отпуск годишно за всеки българин над 40 години за ходене на профилактични прегледи. От там искат тази възможност да залегне в Кодекса на труда.

Председателят на организацията д-р Станимир Ха­­сърджиев. Сега човек, за да отиде при своя джипи да му пусне пълна кръвна картина или да го изпрати на осигурените от здравната каса безплатни прегледи при специалист, трябва да си вземе отпуска. На това се дължи и малкият брой на здравноосигурените, които се възползват от тази възможност, обясни той от къде идва проблемът.

За въвеждане на един ден платен отпуск в годината за същата цел настояват и от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Ако се гарантира това улеснение на хората, онкозаболяванията, които сега са едни от водещите по смъртност в страната ще бъдат откривани в по-ранен стадий, когато са лечими. Според д-р Хасърджиев високата заболеваемост сега у нас се дължи на липсата на време на работещите да чакат пред лекарските кабинети.

Едва 30 на сто от здравноосигурените българи са се възползвали от възможността да си направят профилактичен преглед през миналата година, за 2014-а към момента броят им е незначителен, показват данни на Националната здравноосигурителна каса. По-стриктни към своето здраве са хората в пенсионна възраст, по-малко ходят на лекар тези между 40 и 55 години. За профилактичните прегледи не са необходими направления, а само посещение при личния лекар. Ако той прецени, че има някаква опасност, издава веднага документ на пациента за преглед при специалист или лабораторно изследване, уточниха от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Новите депутати да въведат парични глоби в Закона за здравното осигуряване за всички, които пропускат профилактичните прегледи, настоява и членът на Надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов. Да се отнемат на практика и здравноосигурителните права от един до три месеца, както сега предвижда законът, но не се изпълнява на практика, настоява още той. Бюрокрация забавя стартът на няколко национални профилактични програми. Служебният здравен ми­­нистър да ги приеме, за да бъдат финансирани и да заработят още от 2015 г., за това настояват от На­­ционалната пациентска организация в писма до президентството, кабинета и МЗ.

Астма мори варненци, 275 деца заболели за година. Отчетите показват, че здравето на варненци се влошава. Болестите на дихателната система са с най-висок относителен дял сред живеещите във Варненска област, съобщиха от Регионалната здравна инспекция във Варна. Процентът на регистрираните диагнози за миналата 2013 година е 36,16%. В печалната поредица следват болестите на пикочно-половата система с дял от почти 9%. След тях са травмите, отравянията и последиците от въздействието на външни причини, които заемат 7,80%. Според общото заключение с всяка изминала година варненци боледуват все повече. Това започва още в детска възраст, след като при профилактични прегледи за година са открити 275 случая на астма, сочи анализът на РЗИ за здравословното състояние на подрастващи и ученици.

237 са случаите на хронични заболявания на тонзилите, 162 на затлъстяване, 133 на алергичен ринит, 106 на хроничен бронхит. В профилактичните прегледи са включени общо 13 554 подрастващи от 114 детски заведения и 81 училища. 882 от тях са под диспансерно наблюдение. Според данните за 35 660 ученици в областта при оценка на ръста само 956 ученици, или 3% са извън нормите, а по-голямата част от тях - 29 740, или 88%, се развиват без отклонения.

Извършена е и оценка на теглото на учениците, като данните сочат, че 4%, или 1336 от тях, са извън нормата за телесна маса. На диспансерно наблюдение се водят 1936 ученици. При тях водещите заболявания са намаление на зрението на двете очи (489 случая), астма (438) и епилепсия (127). 114 ученици са включени в групи по лечебна физкултура в училище, се казва още в доклада на РЗИ - Варна.

Източник: monitor.bg