Хората, които не отидат на профилактимчен преглед, може да плащат по-високи здравни вноски

2/3 от гражданите у нас са застрашени да плащат по-високи здравни вноски. Това ще стане, ако се реализира поредната идея на здравния министър Петър Москов. тя е хората, които не спазват задължението си за годишен профилактичен преглед при личния лекар, ще внасят по-високи здравни вноски за срок от една година или ще заплащат скъпоструващото си лечение, обяви вчера Москов.

Той дори обеща, че още следващата седмица ще внесе предложението в консултативния съвет "Партньорство за здраве" към Министерския съвет.

Другата идея на Москов е в Кодекса на труда да се гарантира правото на работещите да ползват един ден, в който вместо на работа да ходят на профилактичен преглед.

"Може да ви се струва лошо, може да ви се струва грубо, но това е задължение, което всеки български гражданин има", заяви министърът. Нито една от тези идеи обаче не е нова и намерения в подобна посока има още от времето на кабинета "Сакскобургготски", но досега не са реализирани. Не е ясно и защо, щом толкова настоява за подобна санкция, Москов не вкара съответните промени в Закона за здравното осигуряване, които в момента се гледат на второ четене в парламента. Не е ясно и с колко следва да се увеличи осигуровката на хората, които не ходят на профилактични прегледи по линия на здравното осигуряване, нито пък кое точно лечение следва да си плащат, при условие че редовно са си внасяли здравните вноски. "Заради непровеждането на профилактични прегледи лечението се оскъпява многократно. Заради това се търси начин да се упражни натиск върху гражданите да ходят редовно на профилактични прегледи и неспазването на този ангажимент да бъде санкционирано", мотивираха от МЗ идеите на Москов.

У нас традиционно на задължителните профилактични прегледи ходят около 1/3 от хората, които имат личен лекар. През 2014 г. НЗОК е платила за 2 361 804 профилактични прегледа при хора над 18 г., при положение че джипи са имали 6 266 882 души, отново над 18 г. В броя на прегледите не влиза профилактиката при децата.

От друга страна, и в момента законът предвижда санкции за тези, които пропускат прегледа. Според Закона за здравето глобата за неявяване на задължителен преглед или имунизация е от 50 до 100 лв. Досега обаче няма нито един глобен пациент, защото в нормативната уредба не е описано кой и как трябва да налага санкциите. Законът за здравното осигуряване пък предвижда лишаване от здравноосигурителни права за 1 месец за неявилите се на прегледа, но и тази санкция не е прилагана.

Самият профилактичен преглед пък не включва почти нищо. На лица над 18 години се полагат единствено очен преглед и оценка на психологичния статус от личния лекар, измерване на кръвното и електрокардиограма, изследване на урина с тест ленти. На пациенти с рискови фактори за диабет се прави и изследване на кръвната захар. За пациентите между 30 и 65 години веднъж на 5 години се прави пълна кръвна картина. Всяка година на жените над 30 години се прави мануално изследване на млечни жлези. Веднъж на 5 години за мъжете над 40 години се назначава изследване за определяне нивото на холестерола. Веднъж на 2 години на мъжете над 50 години се назначава изследване на простата, а на жените от 50 до 69 години - мамография. Над 65 години ежегодно се прави пълна кръвна картина на жени и на мъже и веднъж на 5 години се прави изследване за холестерол и триглицериди.

СКАНДАЛ

Сериозно пререкание между Петър Москов и финансовия министър Владислав Горанов предизвиква идеята за приватизация на големите държавни болници. На заседанието на кабинета миналата седмица, когато се приемат поправките в Закона за лечебните заведения, Горанов казва за закона: "не може снощи Москов да ми го праща с 50% изменение спрямо първия материал за съгласуване и да иска днес аз да имам увереност". Той предлага поправките да се отложат, за да има време МФ да ги прегледа. Москов твърди, че целта да се пускат за продан държавните университетски и областни болници, които в момента са в забранителен списък, е да не се дублират държавни и частни структури и там, където има пренасищане от лечебни заведения, може да се дават държавни болници на частници.

Приходите от продажбата пък ще влизат в МЗ. "От гледна точка на методологията на Евростат приватизацията не е приход и тя не може да ти служи за този източник на финансиране", контрира го Горанов, за да онагледи защо подобни поправки не се внасят едва ден по-рано. Москов обаче моли проектът да мине, за да може да се приеме и от парламента още преди лятната ваканция, и в крайна сметка е приет. Но премиерът Бойко Борисов намеква, че несъгласуваните промени за приватизацията може да паднат в парламента.

Източник: segabg.com