Българите са най-нехайни за здравето си в ЕС

От ЕС оценяват, че българинът може да бъде определен като най-нехаен за здравето с в ЕС, заяви председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски.

Заради нереалистичната ни оценка на здравето ни ние се нареждаме в групата на най-продължително живеещите в добро здраве, нищо че според обективната статистика живеем с четири години по-малко от средноевропейския жител.

"Едно е усещането на швейцарец на 80 години за здравето му и друго е усещането на българина", каза в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. Определено са по-занижени нашите изисквания и ние по-оптимистично оценяваме здравето си спрямо реалното му състояние. Това според него най-добре се илюстрира с ромската общност в България. Те субективно оценяват здравето си като много добро, въпреки че при този етнос е най-ниска средната продължителност на живота ­

с около десет години по-малка от средната за страната.

Председателят на НСИ изрази личното си мнение, че е обосновано да се "гони" изравняване на възрастта на пенсиониране на мъжете и жените въз основа на данните за очакваната продължителност на живота и практиката в ЕС. В какъв хоризонт обаче това трябва да стане, би трябвало да определят политиците и икономистите. За да са обективни пенсионните разчети, те трябва да бъдат базирани на иконометрични модели, направени съвместно от НСИ и съответните академични и научни институции, смята Цветарски.

Ефективната възраст на пенсиониране е тази, при която се напуска пазарът на труда по каквато и да е причина, но главно поради пенсиониране. Оптималната възраст е свързана с продължителността на живот в добро здраве, обясни Цветарски. По този показател България стои добре на фона на ЕС с 8,7 г. след 65-годишна възраст при мъжете и 9,5 години при жените при съответни 8,5 и 8,4 години средно за ЕС. Разликата между продължителността на живот и продължителността на живот в добро здраве за ЕС средно е 6 години за мъжете, а у нас ­ 8,8 години.

При жените тази разлика е съответно 11 и 12,2 години.

Ако се сравни със средната продължителност на живот, в България тя е средно с четири години по-малка от средното за ЕС, а спрямо отличниците сме доста далеч, добави той.

По думите му след пенсионирането си българинът запазва доброто си здраве за около 8 ­ 9 години, а след това има рязък срив. Това вероятно означава, че не се грижим добре за възрастните си хора, когато изпаднат в такава потребност, допълни той.

През февруари НСИ ще е готов с промените в голямата потребителска кошница, каза още Цветарски. Обсъжда се в нея да бъдат включени и смартфоните. Ще останат в инфлационната кошница и въведените от миналата година стоки като готови ястия, купени от супермаркети и заведения за обществено хранене, както и автомобилите ­ нови и стари, малки, средни и големи.

Източник: monitor.bg