Премеждия в пернишката болница

Дойде писмо на редакционната ни поща и го публикуваме без редакционна намеса. Пише ни И.С., за да сподели преживяното от него и приятелката му "приключение". 

Здравейте,

Реших да ви разкажа какво преживяхме с приятелката вчера... Отиваме на работа и след 10мин ми звъни и ми казва, че корема я боли и не може да ходи. Настоя да се приберем в Перник/работиме в София/, че там е по-малко натоварването... Стигнах за ок 25 мин/35км са/ и нахълтах в спешното, след като се наложи да прегазя една река, за да вляза в болницата, носеки си приятелката на ръце.

Това го преживях.

Потропах на спешното и я приеха моментално. Тя можеше да ходи, но едвам едвам. Накараха ме да я оставя сама. Взели са и кръв за изследване. До тук добре. От тук натам започва ужаса и безумието... Казват и да си вземе една чашка от автомата за кафе и да даде проба/дали има стотинки никой не я е питал/. Това е чашка без капаче...
Както и да е. И това го преживях.

После търсиме WC . На входа им има едно за пациенти. Отварям вратата и почти повърнах. Вонеше по-зле от училищните тоалетни едно време. Направо не можеше да се влезе вътре. И лапмата не работеше. Почнахме да питаме къде има използваема тоалетна и целия персонал вдигаше рамене. Започна се едно лутане. Приятелката правеше 5 крачки и спираше, заради болките!!! Намерихме една на 2рия етаж. В спешния кабинет не са и обяснили къде е лабораторията и се наложи да питаме. Качвахме се по стълбите, защото никой не знаеше дали може да се ползва асансьора след трусовете. Та въпросната тоалетна беше на края на коридора и ми я показа един лекар, след като се развиках много яко, като каза, че не знае...И там смърдеше, но не толкова.

Нямаше чешма, но имаше лампа!!!

Свършихме и тая дейност и отиваме в лабораторията. 5 мин звънене и излезе някаква служителка. Давам и пробата и обяснявам кое и как, а тя ни казва: "Току що заредихме апарата и трябва да изчакате около 50 мин, това , че не сте намерили тоалетна си е ваш проблем. Изчакайте!!!"

След 30 мин, в който приятелката ми се превиваше вече от болка/долу в спешното не са и дали нищо за болката, при положение, че след даването на пробите няма как да попречат на резултата/. Та звъня аз, вече видимо побеснял и солидно притеснен. Дават ми едната проба и ми казват да чакам
още. Апарата им за кръв бил само един!!! 

След 15 мин пак звъня и вече се разкрещях. Дадоха ми изследването/беше 3то или 4то листче в купчинтата, така че не е било готово току що, както се опитваха да ми го рисуват, докато им обяснявам, че са глупаци...

Обратно после долу. Тропаме и чуваме"Изчакайте". Взеха ги след 5 мин резултатите и и дадоха направление за гинеколог. На 7мия етаж. Позлвахме асансьора на наша отговорност. И там чакахме 15 мин, след като им обясних, че случая наистина е спешен. Това, ама грам явно не ги вълнуваше. Като я приеха най-после и беше извършен преглед и обратно на първия етаж. Пак чакахме около 10 мин и дойде една сестра да я викне да и включи система в абоката, който си носеше тя на ръката от самото начало от преди 2 часа!!!

На абоката не беше сложено нищо да го пази от атмосферните бактерий!!! Не видях и да го чисти преди да включи системата и да ме изгони от стаята!!! То стая беше малко силно казано... Студено и гадно помещение, с мръсна шпакловка, стара кожена кушетка с една хартия отгоре... Питахме я какво и е и колко време ще е вливането. Получихме следния компетентен отговор" Има възпаление и продължителността на вливането докторката ще каже, но около 1 час". Точно какво и е, тя не знаеше. Каза ни, че за болничен при личната да ходиме. Ок. 

оставих я сама и се върнах за документите/амбулаторна карта, здравна книжка.../ Докато карах, говорех с майка ми и обясних какво е станало. Тя им се е обадила да ги пита кое и как и защо.
Докторката и е казала какво и е и че и го е обяснила на приятелката/ нямам идея как майка ми е говорила с нея, но докторката я е излъгала най безсрамно!!!/ Това го знам, защото щом сестрата излезе от стаята аз влязох обратно при приятелката. Като се връщах към болницата звънах на
приятелката да я питам дали някой е минавал/за 30 мин време е нормално да я посети някой/. Каза ми, че докторката и главния лекар са минали в пакет и са и обяснили какво и е и че не е сериозно.

Разяснили са и как стоят нещата със системата... Като отидох при нея се наложи аз да повикам някой, че системата е свършила/нямат си бутонче за сестра или нещо от сорта/. Отидох право при главния лекар. Д-р Здравков по спомен. Обясних му какво е станало и го попитах дали е нормално да няма тоалетна, да се правят проби по 50 мин, да не се дават обезболяващи на хората, когато вече ситуацията го позволява, да чакаш 3 часа, преди да разбереш какво ти е и да го разбираш, като обърнеш болницата на обратно...

Доктора беше сравнително спокоен докато ме слушаше. Обясни ми, че тоалетната не е тяхна собственост, но за чистенето нищо не каза... Миризмата не била силна и опасна. Отказа да мине да я види. Не бил спал от 3 дни. /всъщност то така и така сме в спешното, то дезинтерията не е толкова
опасна/. Почна да ми се обяснява, че били на ръба на силите си и че за липсата на апарати не можел нищо да направи. А липсата на информация и арогантното поведение на подчинените му, било "лек
пропуск в системата" и почна да ми обяснява, че в целия свят било кофти здравеопазването и някакви такива...Не му пукало, че съм щял да се оплача. Бил стрелян заек!!!

Това е ужаса, който преживяхме 2 дни след земетресението 

И.С.