Слънчевата радиация от месец се задържа във втората, по-висока половина на 10-степенната скала за ултравиолетовия индекс, предупреждават в "24 часа". В отделни дни усреднени стойности достигали 8-9 и доближавали максимума. Вчера например под жарките лъчи по обед рискът за изгаряне на кожата започвал от 23-ата минута, показали данните за София. По същото време в Шкорпиловци напълно безопасният престой бе едва 17 минути.
Стойностите са ориентировъчни, за децата и много светли и рижи хора или предразположени към тумори трябва още по-голямо внимание, предупреждават дерматолози. Съветват за умереност, защото пък без слънце не може да се синтезира важният за здравето витамин D.
За някои типове кожа промените започват и по-бързо. Геофизичният институт следи ултравиолетовия индекс всеки ден. Данни за стойностите дават и синоптиците.
От средата на миналия месец стойностите на ултравиолетовите (UV) лъчи у нас растат и трайно се задържат в горната половина на 10-степенната скала на индекса. Показания над 5 се смятат за предупреждение за повишен риск особено ако извеждаме за дълго малки деца на открито.
През последната десетдневка често са до 8-9.
Това не е повод за паника, нито препоръка да не се излиза навън, а да се избегне въздействието в часовете между 11 и 15 часа и хората на плажа да са по-внимателни обясни шефът на синоптичната TV-MET Петър Янков. Прогнозата на фирмата за UV индекса излиза всяка седмица в здравното приложение на вестника в петък “Докторе, кажи!”. Лекарите напомнят, че в разумни граници слънцето е важно за образуване на витамин D.
При стойности до 2 човек може да прекарва навън колкото си иска според официалното тълкуване на Световната здравна организация. При 3-5 престоят на открито се смята за безопасен. При 6-7 трябва защита като дрехи с дълги ръкави, шапки, очила, козметични средства и намаляване на престоя в рисковите часове. Над 8-а степен вече са необходими максимално внимание и по възможност по-малко излагане на слънце по обед.
Колкото по-високо е слънцето, толкова по-агресивна е радиацията - извън тропиците максимумите са в обедните часове през лятото. Облъчването расте и с увеличаване на надморската височина - на всеки 300 метра с по 4%.
Дозата зависи и от терена - сухият пясък по плажа например отразява до 15% от радиацията, морската пяна около 25, а снегът - до 80%.
Разбира се, колко лъчи стигат до земната повърхност, зависи и от времето в момента, обясни Янков.
Ако е ясно, въздействието е пълно, светлите облаци спират най-много 10% от лъчите.
Според дължината на вълната UB лъчите са А, B и C. Смята се, че голямата част от идващата към Земята радиация се поглъща от озона, водната пара, кислорода и въглеродния двуокис. До нас достигат малко UVB и много UVA лъчи, които са опасни, защото проникват дълбоко.
Най-пощадени са хората, които прекарват деня под покрив - те поемат от 10 до 20% от дозата, която получават работещите на открито.
Прекомерното увлечение по модния тъмен тен е причина за непрекъснатото увеличаване на злокачествените кожни заболявания през последните години, предупреди доц. Мирослава Кадурина, началник на клиниката по дерматология и алергология във ВМА. Не слънцето е станало по-агресивно, а навиците на хората, които прекарват много часове в оскъдно облекло под палещите му лъчи. В същото времеслънцето е необходимо за човешкия организъм, защото с помощта на ултравиолетовите лъчи се образува витамин D, важен за усвояването на калция, а оттам и за костите.
Особено опасни са изгарянията при децата. Кожата помни многократните изгаряния в невръстна възраст, които повишават риска от кожен рак когато детето порасне, обясни доц. Кадурина. Затова малките трябва да бъдат пазени с подходящи слънцезащитни средства, а по пладне да са на закрито.
Дори да се мажем с предпазни кремове, пак не бива да стоим по цял ден голи на плажа, предупреждава дерматологът. В България са представени 4 от 6-те типа хора според естествения тен, който те имат - от рижите, които са най-уязвими за слънчевите лъчи, до мургавите с тъмна коса, които са по-защитени. Всеки от тях има определен капацитет за излагане на слънце не само за деня или сезона, но и за целия си живот. Рижите например не бива да надхвърлят 50 000 часа. "Разрешителното" за кестенявите, които са най-много в България, е около 100 000 часа. Мургавите имат лимит от 150-180 хил. часа за целия си живот.
Хората, които имат бенки, трябва да бъдат предпазливи. Най-добре е да се консултират със специалист веднъж годишно или поне на 2-3 г., съветва доц. Кадурина. Съществува метод - дерматоскопия, който позволява да се определи дали една бенка е потенциално опасна, без да се налага да се взема материал за биопсия, обясни тя. / 24 часа
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!