Учените са на път да сложат край на мъките на страдащите от хроничната болка. Разковничето е в ген, който я причинява и който бе открит от специалисти, съобщава Би Би Си.
Изследователи от университета в Кеймбридж успяха да отделят гена, наречен HCN2, от нерви на мишки. Изтриването на гена спира храничните болежки, но за съжаление няма ефект върху острата болка.
Според експертите откритието им може да доведе до скорошно създаване на лекарство, което да блокира страданието.
HCN2 се съдържа в окончанията на чувствителните на болка нерви. Генът е познат на учените отдавна, но досега не им била известна неговата роля в регулирането на страданието. В новото проучване експертите изолирали HCN2 и подложили изпразнените от него нерви на електрически стимули, за да установят дали неговото отстъствие влияе върху чувствителността. Оказало се, че намалява и дори изчезва усещането за болка, но от типа на хроничните като тези в кръста например.
След това специалистите извършили тестове върху мишки, от чиито нерви бил изтрит HCN2. Измерили скоростта, с която опитните животинки реагират на различни видове болезнени въздействия. Резултатите показали, че липсата на гена неутрализира хроничната болка. Тя се дели на два вида - възпалителна и невропатична. Първата обикновено е следствие на травми, които периодично се обаждат, а също и артритът спада към този вид.
Невропатичната болка се появява при повредени нерви, например болките в гърба и кръста, при херпес зостер, а също и след химиотерапия.
Изброените два вида болки обикновено продължават цял живот, много разпространени са, а съвременната медицина предлага малко средства за тяхното облекчаване. Но откритието на специалистите от Кеймбридж дава надежда, че тези страдания могат да бъдат премахнати.
За съжаление опитите с мишките показали, че отстраняването на гена HCN2 не помага при остра болка, каквато настъпва неочаквано и при външно въздействие, например при удар или при ухапване. Учените посочват, че острата болка не бива да се премахва. Тя е краткотрайно усещане, което има своята положителна роля - чувствителността към нея предпазва от случайни травми.
Източник: Труд
